-Жана, на кого си кръстена?

-На дядо. Той се е казвал Иван, но всички му казвали Жан заради професията му – бил е известен адвокат. Баба ми, като влязла в стаята на майка ми в родилното, казала: “Няма да я кръщаваш нито Ива, нито Яна. Ще я кръстиш Жана.

-Ти на кого от семейството си се метнала?

-Майка ми е също дивак като мен. И двете със сестра ми сме се метнали на нея. Аз съм взела от нея музиката, а сестра ми – спорта. Между нас се наричаме “три остри камъка“. Като бяхме деца, майка ми работеше много, защото трябваше да ни гледа сама, и баба ми ни беше най-близка. Аз започнах да пея от малка. Още на 4-5 се прояви моето желание към музиката и танците. На 7 влязох във вокална група “Врабчета“, след това – в Детския радиохор. Близо 4 години пях оперно пеене, но приключих с него, защото не беше моята стихия. Може да не пея класическа музика, но умирам за нея. В продължение на 4-5 години ходех всеки божи четвъртък на концерти в зала “България”. Благодарение на баба израснах с много красива класическа музика.



-И майка ти се е занимавала с музика, така ли?

-Да, пяла е в Бургас в Музикалната академия и е свирела на пиано. А сестра ми е джудистка. И трите сме диви, но всеки в своята категория. Последното, което сестра ми направи, беше да скочи от 156 метра във Виена надолу с главата, майка ми е парашутистка, а аз сега искам да си купя мотор. Адреналинът ни храни жестоко! Майка ми ни научи да бъдем самостоятелни от малки, да бъдем смели и да се борим за това, което искаме. С баба ни научиха и на най-важното – да бъдем добри.

-Пробвала си в X Factor и в Дания. Как попадна там?

-За три години и половина гласът ми изчезна, тъй като напълнях заради заболяване на щитовидната жлеза. Бях 110 кг. В един момент усещах, сякаш изсъхвам, сякаш не съм жива. Без музиката съм като сух парцал. X Factor в Дания беше едно място, на което отидох, за да проверя дали ставам за нещо или не. Има ли смисъл да се боря по-нататък. Бях минала периода, в който съм пяла на сцена и съм изкарвала пари, но исках да продължавам и да вървя нагоре. И въпреки че бях 110 кг, това въобще не ме спря да последвам мечтата си. Много жестоко си стъпих на главата, свалих килата за една година с много глад. За мен беше важно да ме оценят в Дания. Журито беше от трима артисти на световно ниво, които много добре знаят какво правят. Фактът, че те ме допуснаха до трети кастинг, за мен беше достатъчно да повярвам в себе си отново и да тръгна по пътя си.

-Срещаш се с мъжа си в Корея. Какво те заведе там и как се запознахте?

-Заведе ме отново музиката и учителката ми от “Врабчета”, когато бях на 18 години. Той дойде една вечер в заведението, където работех, и така се запознахме. Две години живяхме там.



-Косата и нравът ти са огнени. Такова ли е и сърцето ти? Да.

-Обичам страстно и любовта ми трае дълго.

-Мъжът ти ли е любовта на живота ти?

-Любовта на живота ми е синът ми. Винаги съм искала да имам син – той е първото момче в моята фамилия и аз съм много горда майка.

-Как съжителстват щурият ти нрав и отговорната майка у теб?

-Добре съжителстват, имам си границите за всичко. Може да съм щура, но и съм малко параноична, когато става дума за грижите за детето.

-Можеш ли да си представиш, че синът ти ще прави същите щуротии, които си правила ти и от които не се отказваш до ден днешен?

-Да, даже бих се радвала. Защото така животът ще го научи какъв да не бъде и какъв да бъде.

-Теб на какво те научи?

-Да не бъда лош човек, да не забравям коя съм, да не забравям, че винаги трябва да имам самочувствие и уважение към себе си и към близките си.



-Вярваш ли, че ще прехвърлиш българската граница?

-Прехвърлих я, когато заминах за Корея. А иначе времето ще покаже.

-Ако трябва да жертваш музиката за детето си, би ли го направила?

-Не, защото ако жертвам музиката заради него, това означава, че няма да мога да му осигуря добро бъдеще.

-Имат ли лимит твоите мечти?

-Не, аз мечтая постоянно. И вярвам в своите мечти. Опитвам се да вярвам и в хората. Опитвам се да вярвам, че това, което се случва около нас, някой ден ще се поправи и че независимо от злобата, лицемерието и лошия нрав на някои хора ние трябва да правим добро. Но най-важното е да вярваш в себе си. Аз никога не съм предавала тази вяра.

Източник:

Снимка: Мила Иванова
Коса Станимир Барутчиев и Стефка Ненова за Premium Rouge
Грим Александра Йорданова за Make Up Studio