Бойка Велкова празнува рожден ден на сцената с Теодосий Спасов с ''Пътят на Афродита''. Датата е 16 юни, от 19.30ч. в Столичен куклен театър.

ПЪТЯТ КЪМ АФРОДИТА
Един спектакъл на Бойка Велкова, вдъхновен от аромат на канела, червено вино, мъжки устни, пропуснати нощи, думи на Исабел Алиенде и други афродизиаци.

Авторска идея и концепция: Бойка Велкова
Сценография: Венелин Шурелов и Мартин Пенев
Музикална картина: Теодосий Спасов
Снимки: Елена Спасова
С благодарности към: Юрий Дачев, Елин Рахнев, Николай Гундеров
Асистент режисьор: Илко Ганев
Със специалното участие на: Татяна Лолова, Владимир Карамазов и Ути Бъчваров

Една жена и една актриса се срещат на сцената, за да си подадат ръка, за да си признаят няколко тайни, за да си споделят забавни истории и да заявят своя вкус към изкуството, храната и силата на прошепнатите слова. Дали ще успеят да си простят една на друга? “Пътят към Афродита” е спектакъл за радостта от живота, за малките удоволствия, които си доставяме, за връзката между прегрешенията и духовното израстване, за съвместното съществуване на Небесната и Телесната Афродита. Има подправки, без които дните ни щяха да са напълно безвкусни, точно тях и някои други афродизиаци описва този красив, сценичен разказ.

За Исабел Алиенде:

Исабел Алиенде е сред най-добрите латиноамерикански автори на всички времена. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, пиеси и произведения за деца. Книгите и са превеждани на повече от 35 езика, а от тях са продадени над 65 милиона копия. Родена е през 1942 г. в Лима, Перу, а днес сама казва за себе си, че живее с единия крак в Чили, а с другия в Калифорния. В книгата и “Къщата на духовете” е описана седемдесетгодишната история на нейното семейство. Всеки нов неин роман започва точно на датата 8 януари и целият и живот върви в стила на онова, наречено някога “магически реализъм”. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г.

За книгата “Афродита”

“Като внимателен, съблазняващ любовник, Алиенде дразни, изкушава и възбужда
със завладяващи истории и легенди за чревоугодничеството по особен начин.”
Вашингтон Пост
"Книгата на Алиенде не е наръчник за начинаещи любовници или начинаещи готвачи. Напротив, тя е прекрасна, умишлена провокация за тези, които търсят опресняване на отдавна придобити, с всички сили, умения.” САЩ Днес
"Алиенде предлага еротично пиршество от афродизиаци, рецепти и буйна истории."
Венити Феър

За Бойка Велкова:

Бойка Велкова заслужено се нарежда сред водещите актриси в България. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова, а по-късно специализира в прословутия театрален институт "Лий Страсбърг" в Ню Йорк. Работила е в Драматичен театър - Русе, Драматичен театър - Пловдив, Театър "София", театър “Българска армия”, а от 2009 г. е в трупата на Народния театър.

Бойка Велкова е сред най-играещите актриси на театралната ни сцена. Тя е актриса със забележителни качества и вроден аристократизъм, които неминуемо се отразяват във всичките и роли. “Театърът е моя любов, моя работа.” - казва самата тя, а зрителите за пореден път ще се убедят, че работата и в този спектакъл е изпълнена с майсторство и професионализъм. „Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.” е казал Маркес. Точно тази идея води и Бойка Велкова към нейното безкрайно чистосърдечно и интимно откровение на сцената, в което актрисата и жената ще се слеят в ЕДНО.

РЕЦЕПТИ ОТ СПЕКТАКЪЛА:

СУПА НА ПОМИРЕНИЕТО

2 чаени чаши бульон
/месен, пилешки или зеленчуков/
1 чаена чаша пресни печурки
½ чаена чаша манатарки /“Портобело”/, нарязани на ситно
/или ¼ чаша сухи/
1 скилидка чесън
3 супени лъжици зехтин
1 супена лъжица зехтин с дъх на трюфели
¼ чаша вино
2 супени лъжици неподсладена сметана
Сол и черен пипер

Приготовление:

Ако не намеря пресни манатарки и трябва да прибягна до сухите, ги накисвам в половин чаша хубаво червено вино, докато те радостно набъбват. После накълцвам скилидката чесън, и я запържвам в зехтин, заедно с манатарките и печурките, разбърквайки енергично в продължение на няколко минути. Добавям бульона, виното и трюфеловия зехтин – не всичкия, оставям няколко капки, за да си мазна зад ушите: да не забравяме, че трюфелите са афродизиак. Подправям със сол и черен пипер и варя на слаб огън в похлупена тенджера, докато гъбите омекнат, а къщата замирише райски. Накрая разбивам всичко с пасатора. Това е най – непоетичната, но неизбежна част от готвенето. Супата трябва да стане гъста, тинеста на вид, но с дъх, от който устата ти се изпълва със слюнка и усещаш зов за други телесни и душевни секреции. Слагам си най-хубавата рокля, лакирам си ноктите в червено и поднасям супата, украсена със сметана, в затоплени чинии.


ОМЛЕТЪТ НА ИМПЕРАТРИЦАТА

За двама влюбени са нужни пет яйца, снесени току-що от целомъдрена кокошка, половин чаена чаша хайвер белуга, донесен по възможност от Балтийско море, четири тънки, но сочни резена пушена норвежка сьомга, прясно селско масло, планински лук, нарязан на ситно, сол, черен пипер, две лъжички неподсладена сметана и, разбира се, препечен хляб. Яйцата се счупват внимателно в съд от фин порцелан – от изисканост, а не по друга причина – и леко се разбиват със солта и черния пипер. Маслото се загрява в свещения за всеки майстор-готвач тиган и щом започне да придобива цвета на карибска кожа, в него се изсипват яйцата. Когато омлетът се зачерви отдолу, започнете да го повдигате безкрайно предпазливо, като му баете шепнешком, защото насилите ли го, той ще загуби очарователната си цялост, после добавете планинския лук и сьомгата и го прегънете наполовина, както се затваря книга, но всеки път, когато съм опитвала, омлетът се приземява върху главата ми. Сервирайте го в най-красивите чинии, които успеете да намерите, като преди това ги затоплите във фурната. Поставете отгоре хайвера, а отстрани – хрупкавия, току-що препечен хляб и сметаната. Това е най-подходящата закуска.