Нона Йотова стана част от третия сезон на "Като две капки вода".

За риалити шоуто и за всичко случващо се извън него Нона разказа в интервю, пише bliasak.bg. Вижте го:

- Нона, май доста екшън има в ежедневието ти откакто започнаха „Като две капки вода“?
- Да, доста е натоварено, но пък много нови неща се научават. Никак не е лесно! (смее се) Аз не съм и предполагала, че ще е толкова трудно. Времето е супер кратко, защото това са неща, които за една седмица са почти невъзможни да се случат. Част от тях са перфектно заснети клипове, перфектно записани неща. Просто ти трябва да излезеш и за три минутки да се опиташ да бъде убедителен. А това е много, много трудно наистина.

- Нали не съжаляваш?
- Нееее, в никакъв случай, а напротив. Просто искам наистина да спра да се притеснявам чак толкова много. Да почна повече да се забавлявам, това си пожелавам.

- Как са колегите? Доволна ли си?
- Много са готини всички. Направо компанията е прекрасна. Хората, с които се познавам отпреди са малко, това са Фицата и Джуджи. Дори с Маца никога не сме се засичали, нищо, че сме една професия. Всички останали са много готини. Ненчо – човек, който никога не съм познавала преди това, направо му се възхищавам на начина, по който си прави нещата. Криско, който въобще не съм си помислила, че може да направи Емил Димитров… (смее се). Неговото изпълнение ме разплака, не знам съчетание на гениалната песен и изпълнението му, но наистина ми подейства много емоционално и затова му дадох и моите точки. Аз изобщо не възприемам това, като някакво състезание. Просто всяка вечер е едно представление, където един път се справяш по-успешно, един път по-неуспешно. Един път ти се получават нещата, друг път не! То си е точно като в театъра.

*Нона като Индила

- Никога не съм очаквала, че ще влезеш в риалити формат! Защо се съгласи?
- Да ти кажа аз също! И не бих влязла в друг тип риалити формат. Това е единственият, в който бих влязла. Защото аз по принцип съм човек, който много мрази да се състезава. Състезания не мога да понасям. Някакви такива конкурси ги мразя още от НАТФИЗ. Просто не обичам състезанията. Тук това не го възприемам като нещо със състезателен характер.

- Кой искаш да ти се падне да пееш?
- Вече не знам, защото се оказва, че много неща, които ги гледаш и на пръв поглед ти се струват щракане с пръсти, въобще не е така. Така че вече ме е страх да си пожелавам, каквото и да е. Наистина вече искам да възприемам нещата по като забавление. Все пак целта му до голяма степен е това. За мен е много интересно как ни гримират, как се превъплъщаваме в тези хора и мисля, че това е най-важното. Мен за това и не ми хареса начинът да бъда така, като Мадона. Тя в тази песен трябваше да бъде с онази визия, в испанската червена рокля и косата и всичко. Не искам никого да обвинявам, но според мен не беше добре подбрана тази визия. Не се чувствах убедителна и не бях!

*Нона като Мадона

- Но със сигурност можеш да заместиш някъде Етиен Леви!
- (смее се) Да, при всички положения!

- Остава ли ти време сега за театър?
- Естествено, но е доста трудно. Защото в други ден имам „Царството земно“, то е за глас най-трудното ми представление, защото се говори на две октави. Което за гласа е съсипващо. Пиесата така е направена, че ние казваме и ремарките на Тенеси Уилямс. Ремарките ги говорим с нормалния си глас, а другия текст е една октава отгоре, тоест викане. Кошмарно е! Много си го обичам представлението, но в съчетание с това да пееш си е доста тежко. Отложих една премиера, защото е невъзможно да играеш в шоуто, да имаш представления и да репетираш. Непосилно е!