В последно време осъзнаваме, че интернет е точно толкова важен, колкото може да бъде и въздухът.

Еволюцията на абсурдния звук от телефонната слушалка, скоростта на мотопед Балкан по стръмен баир и много други, са само част от щастливите преживявания на безгрижния човек без фейсбук. Интернетът през 90-те години беше абсолютен т***к и никой нямаше време да го чака. Човек търсеше социализация по най-популярните методи: в кръчмата, на стадиона, пред букмейкърския пункт с останалите разбирачи и къде ли още не. Фейсбук ни позволи да се свържем с всички приятели, а вместо това отидохме при Лиса Ан, за да следим от пръв поглед нейната основна кариера. Мнозина все още не разбират какво толкова интересно има в социалната мрежа (нищо, ако не броим мацките по бански).