Ако някой има съмнения, че ролята на Таня Стоева в „Седем часа разлика" по bTV е писана лично за нея, трябва веднага да се откаже от тях.

Ваня Цветкова е строга, изискваща, погледът й мигновено те подлага на дисекция, езикът й е хаплив. И в същото време е абсолютно прекрасна - свежа, с брилянтно чувство за хумор, искрена и естествена.

„Какво има да приказваме за мен, младите са ми интересни, уча се от вас", ми каза тя.

-Как се прави изборът да заминеш да живееш в друга държава? От любов? От любопитство?

-Просто. Като нямаш тук какво да ядеш, изборът се прави много лесно. Сега заминавате, защото искате да имате някаква по-специална работа. Тогава държавата като че се затвори - нямаше кино, нямаше театър. Макар че в момента, в който аз тръгнах, всичко се сменяше, променяше се начинът, по който се гледа на света. Когато всичко се сменяше, аз също промених всичко.

-Не си ли помислихте, че има някаква надежда, че може да останете?

- Не... Макар че аз откакто съм започнала тази работа, актьорството, все съм си казвала, че не искам да я работя, от самото начало така говоря. Никога не съм го правила на всяка цена. Колкото се може по-малко роли, да не ме занимават. И винаги става така, че това, което идва при мен, е много тежко, много обемно, генерално. Не знам. А може би е страх, съмнение в мен дали ще се справя.

-Кой е най-големият урок, който ви даде животът в Америка?

-Че ти си абсолютно никой. Че ти си една капка в големия океан. Не се различаваш по абсолютно нищо от никого.

-Казвате, че обичате да сте сама. Това избор ли е, или стечение на обстоятелствата?

-Не съм избирала да съм сама, но така ме е повела... (замисля се) не обичам думата съдба. Аз съм си голям егоист. Вероятно затова съм сама.

-Също казвате, че сте много взискателна към мъжете. Какви са изискванията ви?

-Да не ме дразнят (смее се). Обичам умни мъже. Когато той е умен и виждам, че знае повече от мен, никога не може да ми омръзне.

Източник: сп. "Всичко за жената"