В книгата ''Селцето'' от Кир Буличов корабът „Полюс“ катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета.

Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация. Останали единствено с дрехите на гърба си, при температури под минус 40 градуса, хората тръгват да търсят спасение в подножието на планините.

Мнозина загиват, но шепа оцелели се добират до гори, гъмжащи от опасни животни и растения, където създават примитивно селище. След почти 20 години хората продължават да живеят, макар и в жестоки лишения. В селището са се родили деца. За остаряващите корабокрушенци е ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци, загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура.

За да предотвратят това, те трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.

Първоначалната идея, преди Кир Буличов да я доразвие в роман, се появява в повестта със заглавие „Проходът“, публикувана на български в сборника „Среща с медуза“ през 1983 г.

За автора:

Кир Буличов (псевдоним на Игор Можейко) е един от най-известните руски фантасти, по образование изтоковед. Започва да пише фантастика от 1965 г. и продължава да твори почти до края на своя живот през 2003 г. Автор е на стотици произведения, има десетки издадени книги, писал е филмови сценарии.

Най-известните му произведения са поредиците разкази за град Гусляр и за момиченцето от бъдещето Алиса Селезньова (много от тях са превеждани и у нас). В тях Буличов проявява характерното си отлично чувство за хумор, богата фантазия и умение за преплитане на фантастичното с всекидневното, което прави произведенията му особено близки до читателя.