Тъгата и меланхолията също се нуждаят от музика. Без значение дали човек иска да ги преодолее, или да се потопи в тях.

На езика на нотите те говорят чрез фадото, а идеалният им преводач е португалската звезда Мариза. Тя издава първия си албум още на 26 години. Оттогава досега има общо 7 диска, повечето от които тройно и четворно платинени. Те носят много престижни награди и спечелват любовта на фенове от цял свят.

Тази зима след година и половина прекъсване, през което ражда първото си дете, Мариза се завръща на сцената. Подготвя кратко турне, което включва и България. Концертът у нас е на 1 декември в зала 1 на НДК.

- Здравейте, Мариза! Мина година и половина от концерта, който изнесохте в зала 1 на НДК. Какво се промени за вас оттогава?

- От доста време не съм се връщала в България и ще бъде огромно удоволствие да мога да дойда отново, да имам привилегията да пея пред публиката, която толкова добре познава моята музика и е толкова всеотдайна. Да мога да пея пак в прекрасната зала, която ме прие миналия път. За мен е удоволствие да изляза пред хора, които толкова много обичат музиката и които се хранят с изкуство и култура. С най-голямо удоволствие ще дойда отново. Но не знам какво се е променило за тази година и половина. Сигурно много неща са се променили, но най-хубавото е да мога да се върна отново и да пея.

- Как успявате да съвместявате работата по концертите и новата си програма с отглеждането на първото си дете?

- Аз не бих искала много да говоря за детето си. Моят син е нещо твърде лично, той е част от частния ми живот.

- Родена сте в Мозамбик, но доколкото знам се занимавате с фадо музика заради своя баща - португалец. Разкажете ни как започна всичко?

- Баща ми ме учеше на фадо още докато бях съвсем малка и дори не можех да чета. За да запомня текстовете, ми рисуваше картинки. Имах уокмен, който слушах непрекъснато. Когато заживяхме в Лисабон, родителите ми имаха кръчма, в която се слушаше фадо. Не си спомням точно кога и как съм пяла за първи път там. Мисля, че най-големият ми късмет е, че израснах в един много типичен лисабонски квартал, който се нарича "Морария". Там имах възможността да вляза в досег с големите гласове на фадото, да ги слушам, както и привилегията да пея до тези хора. Когато бях малка, това беше за мен голяма школа и те продължават да живеят в спомените ми.

- Фадото се асоциира с тъгата и меланхолията. Вие тъжен човек ли сте? Трябва ли да изпитваш такива чувства, за да ги пресъздадеш на сцената?

- Не, всъщност съвсем не! Аз дори съм много ведър и весел човек. Но фадото е такава емоционална музика, която понякога те кара да плачеш, да преживяваш силни страсти. Трябва да пееш фадо със сърцето си, за да предадеш тези емоции на слушателите.

- Във фадото има и много песни за желанията и копнежа. Вие за какво копнеете?

- За мен музиката е всичко. Работата ми дава много и не бих желала да променям нищо в живота си.

- А каква музика слушате извън сцената?

- О, аз слушам всякаква хубава музика. А също така се изкушавам да пея не само фадо понякога. Пяла съм и рок, поп и джаз. Пяла съм със Стинг, правя дуети с колеги от много страни.

- Дочух, че имате нов имидж. Така ли е и какво да очакваме от вас на 1 декември?

- Не. Същият, който познавате!

- И вие вече познавате българските си фенове. Какво искате да им кажете преди концерта?

- Че съм много щастлива, че ще дойда отново. Благодаря за голямата обич, с която винаги са ме приемали. За мен е огромна привилегия да пея отново за хората, които харесват музиката, която правя. Благодаря много!

Източник: в. "Труд"