Българската поп музика е натикана в ъгъла - прашасала и изоставена.

Тя не се уважава от българските радиостанции и телевизии, българските поп изпълнители боледуват от невъзможността една тяхна песен да има реализация и да стигне до хората. Моя песен не е звучала в национален ефир 13 години, от 1999 г. Песента "За теб, България" никога не е звучала в национално радио.

Не вярвате, защото виждате, че Веселин Маринов е популярен. Да, сигурно сте чули моя песен в ефир, но когато съм имал интервю, когато съм си уредил интервю. Но когато в свободна емисия някой чуе песен по "Хоризонт" на Веселин Маринов, веднага му правя голяма почерпка. Или в Дарик радио - там е невъзможно, там е забранено.

В БГ радио пускат "Само ти си любовта" и "Горчиво вино". Ходил съм там на разговори, без да получа отговор. Но БГ радио може би трябва да се казва "Нова вълна на българската музика". Там се излъчват певци като Дони, Графа, Любо от група "Те", Ирина Флорин. И това е добре. Да не коментирам хип-хопа, просто тяхната политика не е към българския шлагер. И в един момент се оказа, че българският шлагер няма поле за развитие. И не виждам как, след като един Тончо Русев не пише вече песни, защото няма кой да му ги поръча. Защото българските певци с изключение на един-двама, сред които съм и аз, не работят, не записват, тъй като нямат реализация, пише в. "24 часа".

Те трябва да тръгнат като мен - да изнасят концерти, да инвестират в себе си, да рискуват целия си личен живот, да пътуват из цялата страна, да ходят по местните радиостанции, да си направят клипове, да плащат на телевизии - частни кабелни. И по някакви неистови незнайни пътища песните им да стигат до хората. А те не го правят. Знам цената на всичко това, защото съм го изстрадал.

Къде е моят личен живот тогава? В колко стават сутрин мои колеги? И е нормално да стават в 12 часа, а не като мен в 5,30 часа сутринта. Но това е една моя болка - разпродаването на духовността вече е тръгнало.

Слушам "Хоризонт" оня ден, говорят за пожари, за глобални проблеми на кризата и пускат "Манхатън трансфер", някакви американски парчета с осмици с разложени акорди. В националното радио.

Няма такава държава на Балканите. Какво звучи в радиостанциите на съседните държави, какви поздрави си правят хората там? Колко човешка история имат във всичко.

Ходил съм сто пъти в националното радио, дори генералният директор Валери Тодоров не може нищо да направи, това е истината. Определям случващото се като тенденция на нереализирани редактори и на водещи предавания журналисти, които просто нямат отношение към българското. Изобщо характерът на чуждопоклонничеството, което е у нас открай време, се изразява в пълна сила в тази разюздана наша демокрация.

Както и да е. Не се оплаквам, щастлив съм, преживявам едни от най-хубавите си концерти в годината с новия си 23-и албум.