- Светла, какво мислиш за „Евровизия” и всички, които се състезават? Преди време и ти участва, не е ли излишна тази истерия?

- Аз не съм конкурсен тип. Обичам да се състезавам със себе си. Но разбирам особено по-младите ми колеги, защото липсата на медиен интерес към поп музиката у нас те провокира да търсиш алтернативи и най-различни начини за популяризиране. Като всяко нещо и музикалните продукти изискват добра стратегия, реклама, пиар и менажиране. Но когато имаш хубава песен, освен БГ Радио „Евровизия” е единственото сигурно място, на което в тези месеци се обръща внимание. Така че е нормално да отидеш там, за да се представиш.

- Доколкото знам, имаш договор с известна фирма на другия фронт – попфолка.

- И добре че е така. Иначе отдавна да ме бяха забравили.

- Раждането не спря всичките ти проекти - писателски, музикантски. На ренесансов енциклопедист ли се правиш?

- Аз съм в толкова приповдигнато настроение, че имам желание и енергия всичко да правя, всичко да довърша. Новият ми албум е готов, остава да го представя, когато се организирам и подготвя, а писането съвсем спокойно се съчетава с прекараното вкъщи време и безсънните нощи. Довършвам си третата книга „Вихра и водка”. Половината вече е на редакция при Любен Дилов-син, който засега ме поощрява да я довършвам по-бързо. Така че след 2-3 месеца ще приключа трилогията за героинята ми. Спя по-малко, но не се чувствам изморена. Дори пускам нова песен, която се казва „Краят на света” по текст на Ивайло Вълчев, който направи едно по-позитивно тълкуване на края като ново начало. Нищо общо с апокалипсиса, с който ни облъчват. Може да се кажe, че родих точно преди „Краят на света” (смее се). И клипът ми е в процес на работа. Но приоритет винаги ще остане семейството ми.

- Как е новородената ти дъщеря Стела?

-Като всяко бебе - пие, яде и ака. Какво да прави? Всичко ми се умножи по две - и грижите, и страховете, и смехът, и целувките... Няма такова щастие... Родих в неделя, същия ден се сетих за една от приказките на Вилхелм Хауф, където има стихче: ”Съкровищнико в еловия лес, от векове живееш и до днес, Богат си ти в леса си безпределен и щедър към родените в неделя.”
Дано родените в неделя наистина са късметлии...

- Доколкото знам, името Стела (от лат. - звезда) си го нарекла за нея още преди първото си раждане?

-Да, така е, защото според мен момичетата, изобщо жените, трябва да блестят като звезди, а мъжете да са горди като победители. Затова и 3-годишният ми син се казва Виктор (от лат. - победител). Преди неговото раждане бях решила, че ако е момиче, ще е Стела. Не съм ги кръстила така заради някаква голяма слабост към латинския, по-скоро исках имената да са кратки и интернационални, навсякъде по света да могат да ги произнасят правилно. Младите хора обичат да пътуват, да се развиват, а името в един момент може да бъде някаква пречка.

- Синът ти Виктор ревнува ли от сестричката си?

- Опитвам се да му обръщам много по-голямо внимание, а и той от толкова отдавна знае, че ще има сестричка, че я прие съвсем естествено, все едно винаги я е имало. Аз и доста добре го подготвих за това. Подредихме стаята й заедно. Той с радост си подари някои от неговите неща на нея. Мисля, че ревността няма да е чак толкова голяма, защото като деца от различен пол те ще си играят с различни играчки, интересите им ще бъдат различни. Според мен една такава разлика от три години е много хубава, защото той вече е доста по-самостоятелен и това е много голямо улеснение. Нямаш две бебета, а имаш бебе и по-голямо дете, с което разговаряш, само си казва желанията. Винаги съм го насърчавала да помага, да се чувства полезен. Той идва, когато къпя бебето, люлее я в мое присъствие и с такива неща се чувства полезен. Само приказката за „лека нощ” е една за двамата. Е, и още една от таткото.

- Таткото присъства ли на раждането и помага ли ти сега?

- Да, но чакаше нетърпеливо отвън. Не съм привърженик на това бащата да е в родилната зала. В природата на жената е да се справи сама с това... Още по-малко съм привърженик на раждането вкъщи. Да се връщаш назад през XXI век, след като медицината е така напреднала, е безсмислено... Не мисля, че е редно мъжът да участва толкова активно в началото, особено в храненето, преобличането на детето... Това също е заложено в природата на жената. Нормално е тя да поеме по-голямата част от отглеждането на бебето, а бащата да не е толкова погълнат от грижите за него, колкото като цяло за семейството. Той трябва да бъде деен по-нататък, в процеса на възпитанието, в игрите, в съветите. Мъжете са склонни да виждат себе си като закрилници…

- Разбрах, че си правила йога до последния момент преди раждането.

- Така е. До предния ден си правих моята програма от диска вкъщи. Още едно доказателство, че йогата е нещо много полезно и може да се прави до последно, преди да родиш. Всъщност тази програма затова я съставих, за да съм полезна на бъдещите майки. Една седмица преди да родя, издадох диска „Моята програма – йога за бъдещи майки”. До месец - два ще заснемем и останалите дискове - йога за възстановяване след операция, как да влезем във форма след раждането и йога за родители и деца. Ще се включи и Виктор, а по-нататък и Стела може да снимам в записите за йога за майки и бебета. Така много майки, които не успяват да отделят време за йога извън къщи, ще могат да практикуват в домашния уют, който са си създали. Това всъщност е предимството на дисковете.

Източник: в. "Стандарт"