"Проектът „Лошите момичета на България“ ми хареса още след като прочетох заглавието. Има провокация, загадка, харизма… Така наречените „лоши момичета“ винаги са желани. Това е както лошите момчета – там е адреналина, тръпката, комбинацията на сексапила, красотата, ловкият ум, смелост и различност.“, казва Катрин Вачева.

Сексапилната брюнетка, освен, че е една от героините на хитовото четиво, е и красавицата, която ни гледа от корицата му.

Катрин говори пред zasada.bg за участието си в книгата, за случващото се в живота й, за бъдещия си филмов дебют, за развитието около делото срещу Орлин Орлинов и още куп любопитни теми.

- Каква беше за теб 2011-та – в личен и професионален план?
- 2011-та беше година 50/50, ако мога така да се изразя. В професионален план направих хубави фотосесии, които имаха голям успех, Снимах се в документалният филм „Под Дъгата“ на българският режисьор Илия Костов, с малка епизодична роля. Пътувах и реализирах доста ангажименти в чужбина. Направих много красиви модели дрехи в моето ателие, имах доста поръчки около абитуриентските балове и нова година. Разбира се, наред с това си ми вървяха и телевизионните изяви – журирането ми в конкурси за красота, както и честите покани да бъда водеща на различни мероприятия. В личен план – мъжът, които цяла България видя до мен – Петър, за съжаление съдбата ни раздели, не по мое или негово желание. Други са обстоятелствата и не ми се иска да ги коментирам. Това малко ме подтисна и като че ли се отдадох само на работа.

- Наскоро взриви медийното пространство с една убийствена фотосесия! Разкажи ни за нея. Разбрах, че след това доста футболисти са се превърнали в твои фенове и са те „нападнали” във „Фейсбук.
- Фотосесията наистина се получи доста добре, получих изключително много хвалебствени писма за нея, което разбира се много ме зарадва и това означава, че аз и екипа фотографи Георги Божков и Любо Любенов сме свършили страхотна работа, която да радва окото на всички почитатели. Разбира се, след като сесията се появи навсякъде и най-вече видяна в спортните сайтове няма да скрия, че наистина ми писаха доста от родните ни футболисти. Получих комплименти за снимките ми и за това, че отново съм в перфектна форма да радвам и впечатлявам с работата и визията си. Какво друго да кажа за сесията – pешихме да включим и една красива персийска котка – изобщо не е лесно да се снима с животинче, само това мога да кажа. Но въпреки това успяхме да заснемем много добри кадри. Бях доста болна на тези снимки, но май никои не разбра… (смее се) Но 10 дни след сесията заминах за чужбина и за съжаление развих много тежка ангина, заради която ми се наложи да вляза в болница…

- Защо толкова често се „заиграват” футболисти с моделки и фолк певици?
- Този въпрос са ми го задавали много често и този път отговорът ми ще е същият – просто физическо привличане. Манекенките имат хубави тела, секси са, поддържат ги с тренировки и диети, за да изглеждат добре на подиума или на снимки. Певиците също трябва да изглеждат добре на сцената. Футболистите тренират и поддържат форма, все пак това, с което се занимаваме се показва пред аудитория. А и все пак едно е да каже футболист: „Аз ходя с манекенка или с еди си коя певица, отколкото: „Аз ходя със счетоводителка“, нали така?!

- Скоро ще те видим във филмова продукция. Разкрий малко повече около новото ти амплоа, на актриса.
- Филмовата продукция е на българският режисьор Илия Костов, режисьор и продуцент на филмите “Време за жени“ (2006), „Асистентът“ (2002), „Трака-трак. Филмът „Под дъгата“, в който аз бях поканена да изиграя малка епизодична роля, е филм с 3 различни истории. Имало е кастинг, но режисьорът не харесал нито едно момиче, видял ме по телевизията, давайки интервю и казал – нея искам! Когато ми се обадиха, до последно си мислех, че е скрита камера и не вярвах. Интересно е, но е и доста трудно – един кадър с една дума се повтаря най-малко 50 пъти! Има забавна сцена, има и гола… Друго не издавам. Скоро ми се обадиха и за друг проект – там нещата обаче няма да са до сексапил, а до нещо много по сериозно като роля. Времето ще покаже.

- Беше включена в книгата „Лошите момичета на България”, като дори украси и корицата. Как погледна на идеята за подобен проект, в който място да намерят известни наши красавици, прочули се по различни начини? Смяташ ли, че в България да си красива и известна е равносилно в очите на хората, едва ли не на определението “лека”?
- Проектът „Лошите момичета на България“ ми хареса още след като прочетох заглавието – има провокация, загадка, харизма… Така наречените „лоши момичета“ винаги са желани – това е както лошите момчета, там е адреналина, тръпката, комбинацията на сексапила, красотата, ловкият ум, смелост и различност. Ние сме много коментирани, слагани в какви ли не рамки и образи, но безспорно желани и където и да се появим привличаме внимание и събуждаме греховни желания в мъжете и злобни коментари от страна на жените. За мен е удоволствие и чест, че именно мен избраха за корица на тази книга. Не, разбира се, защото съм най- скандална или лоша (смее се ). Просто авторска преценка, за което благодаря за отдаденото внимание към моята личност.

- Има ли според теб някакво по-специално отношение към успелите жени в България? Сякаш всички са сложени под общ знаменател?
- Като, че ли има специално отношение към успелите хора в България и за съжаление по мои наблюдения то по скоро е негативно, отколкото положително. Ще се изразя с познато клише: „Славата е нож с две остриета“ – и това за мен е абсолютен факт. Приятно е, когато хората те разпознават и ти се радват, но понякога нямаш това лично пространство, съобразяваш се къде, с кой излизаш, какво правиш. Злобата и завистта са две от най-лошите черти на българина. Стоят деградирали по домовете си, без цели и желание за развитие, седнали инкогнито пред компютрите си и вместо да направят минимално усилие да погледнат собственият си живот – те по най-долен начин изсипват купища обидни думи по адрес на този или онзи, когото са видели по телевизията. Жалко, но факт. Популярните хора не са щастливи и нямат приятели, те често са недооценени и често мразени именно заради амбициите им да доказват себе си и това, с което се занимават във времето. И друго не мога да разбера, защо винаги една успяла жена трябва да дължи успехите си на някого? На мъж с пари? Който иска да вярва, мен никога никой не ми е подавал ръка за нищо и съм стигнала дотук, борейки се сам-сама, защото съм изключително амбициозна от малка и съм благодарна на моята майка, която винаги ми е давала кураж и ми е казвала „Опитай, пробвай, пък каквото стане“ И в крайна сметка се получиха нещата и стигнах сама дотук.

- На читателите ще е интересно до къде стигна делото срещу Орлин Орлинов?
- Делото е факт, тече си, напук на всички спекулации и жълти статии, че е прекратено или какво ли още не. Доста дълго чаках, но не се отказах, няма и да се откажа докато не дочакам справедливостта, за която се боря. Много хора се опитаха да ме смачкат психически, да ме изкарат каква ли не… Търпя и гледам да не приемам толкова навътре всичко казано и изписано за мен… Болката си е моя, аз си я знам, но поне, ако очакват да ме видят сломена и отчаяна, то ще ги разочаровам! Аз съм много силно момиче и ще отстоявам себе си, въпреки всичко.

- Какво не знаят хората за Катрин Вачева?
- Какво не знаят хората за мен ли? Хммм… Винаги съм била безкрайно откровена и естествена във всяко едно мое интервю, отговаряла съм на доста неудобни въпроси без притеснение. Аз съм си такава – пряма и истинска. Има хора, които ме мислят за надута и надменна. Разбира се, хора, които не ме познават. Може би, защото гледат опаковката и дори, когато разговарят с мен, им трябва повече време, докато приемат в едно опаковка и съдържание. Харесвам се такава, каквато съм. Обичам живота си такъв, какъвто е. Обичам приятелите си, хората, но не забравям, че трябва и да се пазя от тях. Не всеки ти мисли доброто. Правя всичко по силите си, за да не нараня хората, на които държа и обичам, често дори бих дала живота си за тях. Не съм надута, държа се така, както се отнасят към мен. Безразлична съм към просташкото, подминавам го. Ценя чуждото мнение, стига да е добре подплатено и аргументирано. Не вярвам, че има човек повече от друг човек – всички сме хора, равни. Просто е до възпитание. Насилието във всякаква форма и вид ме отвращава! Не толерирам високомерие! Вярвам в Бог. Знам какво искам да постигна. Не си губя времето да съжалявам за минали несполуки,напротив, изваждам си поука и продължавам напред.

- Какво ще пожелаеш на читателите за новата 2012-та година?
- Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави, да показват своята обич и уважение към любимите си хора, роднини и приятели колкото се може по-често, а не само по определени поводи и празници. Една добра дума, един мил жест значат много и топлят душата, макар и в забързаното ни и изпълнено с проблеми ежедневие, в което живеем. Бъдете положителни, гонете мечтите си и се усмихвайте по-често. Един живот живеем – бъдете по-добри!

Вижте фотогалерия: