Те са млади писатели, а другите ги наричат младите надежди на българската литература. Макар да не се смятат за такива Богдан Русев и Радослав Парушев (известен и като Чарли) са едни от най-младите .

Двамата се запознават през 2001 в един модерен по това време бар, за да обсъдят проект за телевизионен сериал. Продуцентите на сериала стигнали до блестящата идея да организират среща между двамата автори, за да се замерят с идеи и така да се вдъхновят за цялата история. След една особено дълга вечер, Богдан и Радослав се разделят с взаимното съгласие, че никога, при никакви обстоятелства, няма да работят по сериала, но ще се срещнат на следващия ден, за да обсъдят нещо друго. Оттогава се срещат почти всеки ден, за да обсъждат почти всичко - от състоянието на съвременната българска литература (и какво да се направи по въпроса) до политическата структура на елфическите кралства в творчеството на Дж.Р.Р.Толкин.

Приятелството им преминава през всякакви изпитания, но те сякаш не обръщат сериозно внимание на дребните неща. Питайте ги за случката, където се целуват с едно и също момиче, в едно и също заведение, в една и съща вечер, без един друг да подозират за това. Богдан отсича: “Истинското приятелство постоянно се подлага на изпитание, защото всичко останало би било проява на комфортен мързел. Колкото до доверието, никога няма да му имам доверие на Чарли - докато можем ще се обикаляме предпазливо и враждебно като лисици, а после ще продължим да се обикаляме предпазливо и враждебно като лисици с бастуни. Това е тайната на нашето приятелство.”



Радослав пък го определя с няколко думи: “Подразбиране, компромис, всичко е наред, уиски, литература, момичета, път, море, идеално ни се получава, в смисъл можеше да бъде и къде-къде по-зле.“ Според него приятелството всъщност се намира в бъдещето, а не в миналото: "Едно приятелство, базирано изключително върху спомени, е умряло в момента, в който въпросните събития са престанали да се случват и са се превърнали в междуличностен фолклор. Обратното – истинското старо приятелство е нещо, което всъщност е обърнато към бъдещето, с твоя стар приятел ви предстоят още много общи Дни на Вашия Живот, преди края с Дни с Бастуни и накрая Дни в Памперси."

Радослав си спомня забавна история за Богдан: "Един следобед много отдавна, в София валеше сняг на парцали и видимостта беше доста зле. Двамата с Богдан седяхме в някакво заведение и през прозореца се видя как една доста приятна млада жена минава по снежната улицата с кучето си. Богдан ми каза "Какво чудесно, стилно, непознато момиче! Изглежда точно като момиче, с което бих станал гадже!" Нещо ме човръкна отвътре и ме накара да се вгледам по-внимателно в младата жена. След секунди я разпознах със сигурност и му казах: "Знаеш ли какво... ти всъщност вече беше гадже с нея!"

Двамата имат много идеи занапред, за които Радослав споделя: “Стартира блогът ни , първият засега български блог, воден общо от двама писатели. Това е страхотно! Ще направим много Лиги на разказвачите – в София и в доста големи градове в страната (и в едно доста малко село в Западния Балкан – Горна Бела Речка). Ще проведем литературен конкурс за разказ – най-сетне ще оценяваме ние, вместо нас да ни оценява някой, който не разбира от литература”. Богдан допълва: “И двамата ще имаме по една нова книга. През следващите няколко месеца би трябвало да срещнем и жените, с които ще прекараме остатъка от живота си, поне аз така го виждам".