- Най-хубавото, което ви се случи тази година?

- Лесно мога да се зарадвам: от добра дума, цвете, от усмивката на дъщеря ми, от едно "Обичам те!",даже и от непознат. От усмивките или сълзите на хората, пред които пея. В живота си съм повече щастлива, отколкото нещастна. Намирам повод да се усмихна. Дъщеря ми вече е в шести клас и е висока почти колкото мен. Здрави сме.

- Актуална ли е в кризата поговорката "Музикант къща не храни"?

- Засега "Певица къща храни" е по-вярното. Справям се, работя достатъчно, плащам си всичко до стотинка: и песните, и битовизмите. Съобразявам се с кризата. Гледам да не вадя душите на хората с непосилни хонорари. Парите и вещите не са нещото, за което живея.

- Спомняте ли си пишещата машина и ресторантите, в които сте започнали да пеете като заместничка на ваша приятелка?

- Не бих могла да забравя нищо. Това е все едно да изтрия част от живота си. Мислила съм си какво щеше да е, ако не бях избрала пеенето. Ами, щях да бъда като всички останали. Може би още в общинската администрация или някъде другаде. Важното е, че си намерих моята посока и тя ми харесва. Често срещам бивши колеги от общината - мили са ми. Помня имената на всичките си колеги от ресторантите. Понякога се събираме. Учудват се, че не съм ги забравила. Те са моята консерватория. От тях съм се учила да прохождам на сцената, която съвсем не беше лъскава като днешната. Няма начин да се правя на велика пред хората, които са ми дали толкова много.

- За какво мечтаехте?

- Тогава върхът беше да пееш в програма. Правеха го големите български звезди. Гледах ги с възхищение. Не съм предполагала, че един ден ще ги познавам, а с някои ще пея в дует. Пазя уважение към голяма част от тях. Те заслужават. Не приемам песните им да бъдат изхвърлени в ъгъла.

- В един шлагер пеете: За тебе хората говорят. Какво говорят хората за вас? Знаете ли?

- И да не се интересувам, нещата стигат до мен. И хубавите, и лошите. Радвам се като дете на хубавите. Преди дълбоко се разстройвах от лошите, особено когато засягат личния ми живот и са откровени лъжи. Всички любови, които ми приписваха, не само че не съществуваха, но често засягаха семейни хора, приятели. То не бяха аборти, раздели, драми, скандали. В началото умирах от срам, защото много хора им вярваха. Опитвах се да опровергавам глупостите, да се оправдавам, после изведнъж се отказах. И понеже около мене скандали, драми, сълзи и сополи няма, захванаха се с килограмите ми. Ту съм слаба, ту съм се освинила. Изобщо безпощадно ръфат тези мои килограми - да им е сладко! Само аз си знам на какво се подлагам, но да се оплаквам, не е черта от моя характер.

- Правите дебют в театъра?

- Театърът е моя любов. Как мечтаех да съм като Татяна Лолова! Нямах куража обаче да се явя на изпит. Велко Кънев и Борислав Чакринов ме поканиха в пиесата "Паднал от Марс" в Бургаския театър. В началото бях учителка, после излизах от този образ и ставах аз. С песните. Голямо треперене падна. На премиерата на сцената изпосъборих всичко около мен. Мислех, че повече няма да ме потърсят, но тази година Борето Чакринов отново ми даде една малка роля в "Българският модел" на Ст. Стратиев. Там с Диди Тенева сме бургаската култура. Четем от едни вестници и пак ставам аз и моите песни. По-леко е. Още играем тази пиеса. Обичам Бургаския театър и актьорите му. Гледам на тях с огромно възхищение и респект. Щастлива съм, че благодарение на тях се докоснах за малко до тази моя голяма любов!

- Харесва ли ви страната, в която живеете? Как ще мотивирате дъщеря си да стои в нея?

- Дъщеря ми е на 12 години. Много се надявам, че когато порасне, ще намери смисъл да остане тук, в България - при мен. Мечтая да живеем в усмихната, чиста държава, в която всички спазват законите и правилата. Знам, че звучи утопично, но ми омръзна да сме тарикатите на Европа. Обижда ме пренебрежението, с което гледат на нашите паспорти. Сигурно си имат основание. Мечтая чалгата и мутрафонщината да изчезнат. Да не заразяват децата ни с простотия и духовна пустош. Да има толерантност и на пътя, и в живота. Ако ли не, няма да имам морално основание да задържа детето си тук.

- Ще ме уволнят, ако не попитам кой е човекът до вас?

- Това ще е най-краткият ми отговор: Няма нищо за отбелязване. Но е имало и знам, че пак ще има.

- Нова вълна вече зае позиции във властта. Кой е политикът, на когото се възхищавате?

- Ще се въздържа да се възхищавам на глас. Някои хора имат синини по челата и коленете от слагане пред победителите. Чак аз се срамувам, като ги слушам и гледам. Този филм сме го гледали, героите поклонници - също. Не изпадам в овчи възторг и няма да пея трели и дитирамби. Очаквам от политиците да си вършат работата, за която им плаща целият народ. Да работят за държавата, не за себе си, да са неподкупни, да не се превръщат в далавераджии и да не забравят, че не са вечни на тези постове.

- С кой град бихте заменили Бургас?

- В много градове съм била по света и харесвам много от тях - от Сидни до Женева, от Чикаго и Лас Вегас до Ла Валета и Москва. Може би най-много ми харесва Копенхаген, но засега никой не може да ме раздели с магията Бургас. Не казвам, че е завинаги, и не се кълна във вярност към Бургас, но си го обичам и ми е много скъп.

- Защо български поп певец не може да стане световна звезда?

- Гласове в тая малка държава дал Господ, но нещо не ни забелязват по света. Може би си имат достатъчно. Тук-там някой изведнъж съобщи "сензацията", че ще пее със световна звезда, пък после нищо не се случва. Иначе тези гласове, които се появиха в различни музикални формати, пеят няколко месеца и после затихват. Изчезват и организаторите на форматите, които са отговорни за всички обещания и несбъднати мечти.

- Сега е модна "Евровизия". Как гледате на едно ваше участие в конкурса?

- Какво и е модно. Колкото издания е имало, тук все скандални и съмнения... Абе, нищо не можем да направим честно при нас. Все намирисва - от музикалните изпълнения, та до изборите. Пък и какво да я възхваляваме тази "Евровизия". Сякаш е Космосът. Къде са последните победители? А тази от миналата година? Не мисля, че ги е треснала световната слава. Веднъж и аз участвах заедно с група "Горещ пясък" и Пламен Ставрев. Много време им трябваше да ме убедят да се явя. Не бих го направила отново поне по две причини: първо, не знам защо в България решиха, че всички на четиридесет са престъпно стари за "Евровизия", а второ, защото все се налага мнението, че е абсурдно да пробие артист от т.нар. презряна естрада. Все си е друго да си по-брит! Само гениалният Стунджи и Елица не избягаха от българското звучене и тях не ги оплюха. Другите сякаш се срамуват да са български певци.

Източник: в. "Стандарт"