Люси Дяковска, българката със звезден статут в Германия, започнал с избирането й за свръхуспешната група “Ноу ейнджълс”, се втурва в нов проект.

Гласовитата плевенчанка ще пее заедно с Джон Лоутън от “Юрая Хийп” в английската версия на мюзикъла “Площад “Синева”. Червенокоската прие поканата на продуцента д-р Милен Врабевски и покрай проекта се запозна с Каролина Гочева от Македония, която записва бек вокалите. Оркестрациите са изпълнени от Плевенската филхармония под диригентството на Георги Красимиров-Герасим. Оказва се, че в читалище “Светлина” в Плевен е залата с най-добра акустика, пише в. "Труд".

“Съгласих се да участвам, защото ми се стори интересен проект от музикална страна, но също и да подкрепя реализирането на един изцяло български културен продукт на световно ниво”, каза пред “Труд” Люси и добави с усмивка: “Не се наложи Милен много да ме убеждава. Плевен е малък град. С Максим Горанов, в чието студио ще записваме, се познаваме отдавна. Баща ми, оперният певец Любомир Дяковски, работи много с него.”

На въпроса защо не е имала амбиции да пее в операта, след като е дебютирала там на 2 годинки, Люси отвърна: “О, имах амбиции. В ранните ми тийнейджърски години, когато се поставя един оперен глас. Мила Дюлгерова, най-добрата професорка по класическо пеене, за мен е леля Мила. Тя беше колоратурният сопран на Плевенската опера. Пееше с баща ми във всички спектакли и аз знаех, че тя ще ми бъде учителка, ако реша да се занимавам с класическо пеене. Тогава поставиха “Мантията” и “Сестра Анджелика” от Пучини. Толкова емоционално ми въздейства “Сестра Анджелика”, че ходех на всяко представление, знаех я цялата наизуст. Имах си партитурата й у дома, знаех дори на италиански всички партии. Не можех да я пея с всички високи тонове, но я знаех. Говорим за тийнейджър на 13 години! Абсурдна ситуация - карам колелета, чопля семки в центъра на Плевен и припадам по опера!”, с усмивка си спомни Люси.

“Направих една композиция на моя дядо Иван Вълев, Бог да го прости, за коледен албум в Германия. Дядо ми беше композитор и създател на Северняшкия ансамбъл, който е кръстен на него. Аранжирах песента му “Неранза” с английски текст. Тя е в девет осми. Никой не я разбра. Започват, пляскат и спират. В Германия по-елементарно е по-добре. У нас разбирането на музиката може би се дължи на българския фолклор, на неравноделния му ритъм, на интензивното пеене”, обяснява Люси опитите си да “превъзпита” музикално германците.

Дяковска не може да се похвали, че е била кротко дете. И оттогава си е останала “обременена” от положителна лудост, Което си личи от белега на челото й. “Причини ми го Жаклин, дъщерята на директорката на софийските театри Красимира Филипова. Тя беше какичка и ме люлееше на люлка в бабиния ми двор. Засили ме, паднах и си сцепих главата на един камък. Занесоха ме у леля ми, която живееше на първия етаж. Тя три пъти ме е приемала след подобни злополуки. Още помня дивана в нейната кухня. Кръвта шурти, напоява цели чаршафи, баба