Сънародничката ни Мишел Бонев, която пристига в София за премиерата на биографичния си филм "Сбогом, мамо", веднага отвърна на канонадата, която майка й и баща й започнаха срещу нея, тъй като не били съгласни с разбулването на семейните драми в кинолентата.

"Историята на четирите героини - баба, майка и две дъщери, е пълна измислица. Никога нито съм я тормозила, нито съм я лишавала от нещо", категорична е родителката й, съобщава blitz.bg

"Нямам желание да обсъждам изказванията на майка ми, но съзнавам, че не мога да оставя нещата така. Искам да забравя всичко това. В интерес на истината бях склонна да й простя. Дълги години я гледах като цвете. Всичко, което има, е от мен - пари, апартаменти, дрехи, бижута, коли. Давах й, каквото пожелае, за да бъде спокойна. Исках и аз да имам майка, с която да споделям. Исках и аз да седна на Бъдни вечер край масата, на която има питка с късмети. Но уви - не се получи за дълго. Когато разбрах, че е подложила на същите страдания и сестричката ми, която е 15 години по-малка от мен, ми стана ясно, че всичките ми усилия са били излишни.

Нямаше защо да се залъгвам повече. Трябваше да взема незабавни мерки, за да спася сестра си. За да не посегне и тя на живота си - така, както направих аз. Майка ми е коравосърдечен човек, пълен с омраза към света и хората. Никой не може да я убеди, че греши. Тя вярва в това, което прави. Нейните възпитателни методи са толкова жестоки, че прекършват детската психика", разказва Мишел във в. "Стандарт".



Тя споделя също, че отношенията с майка й приключили през 2000 г., когато решила да вземе сестра си при себе си. "А и тя искаше да лекува нараненото си сърце. Да се освободи от болезнените си спомени. Да се превърне в спокоен човек. С нея сме много свързани, обичаме се безкрайно. След няколко дни "Сбогом, мамо" ще е по кината в България. Тогава всички ще видят истината, която майка ми ревниво крие от много години, залъгвайки най-вече себе си. Но справедливостта винаги побеждава. Всички страдаме, но реагираме различно. Някои реагират, избирайки пътя на омразата. Със сестра ми избрахме любовта. Когато майка ми казва, че спасяването на баба от старческия дом е постановка за моя филм, изниква въпросът: защо тогава съдията й отне настойничеството над баба, за да го даде на мен и сестра ми. И съдията ли е част от режисурата?

Баба беше много зле. Майка ми я захвърли в един ужасяващ приют, като остави рокля за погребението й. Когато в Италия ме питат дали сега ще гледа филма, им отговарям: "Дано". Личното страдание не е причина да караш и другите да страдат", споделя Мишел.
Тя живее от 20 години в Италия. Идва си рядко в България. Няма заради кого.

Нейният авторски и биографичен българо-италиански филм "Сбогом, мамо" разтърси за повече от десет дни света на тукашните и тамошните кинаджии. Заговори се, че в Рим искат оставката на културния министър Сандро Бонди заради лансирането на копродукцията на фестивала във Венеция. След вота в парламента главата на Бонди остана на раменете му. Тогава пък заодумваха Бонев, че Рай уно е зад нея заради висшето покровителство на Силвио Берлускони. Тук тръпката се повтори. Доста хора не успяха да й простят, че продуцира минаването на 40-членна българска група по червения килим във Венеция.

Мишел твърди, че е имала предложения за брак от много богати мъже, но за първи път от 10 години насам - откакто е влязла в кинобизнеса, има желанието да го направи. "От 3 години се познавам с Паоло Бини, индустриалец в текстилната промишленост, който живее във Флоренция. От една година сме неразделни. Трябваше ни време, за да се опознаем и да сме сигурни, че между нас се случва нещо сериозно. Тази връзка е много по-различна от всичко, което съм преживяла досега. Явно съм зряла за истинската любов", споделя режисьорката.