Участието на Натали Портман в психологическия трилър “Черен лебед” на утвърдения режисьор Дарън Аронофски е най-голямото предизвикателство, с което актрисата се е сблъсквала. За изпълнението си в балетния хорър Портман получи “Оскар” за главна роля.

- Натали, колко изтощителна във физическо отношение бе ролята ви в “Черен лебед”?

- Това беше най-изтощителната роля в кариерата ми. С тренировките започнах година преди началото на снимките, продължих по време на целия снимачен процес, всеки ден след 15-16-часов работен ден. Тренирах преди и след снимки.

- Занимавали ли сте се с балет преди филма?

- Имах основата, тъй като до 13-ата си година бях посещавала уроци. Започнах да тренирам за “Черен лебед” на 28. Балерините обикновено са на върха на кариерата си на 28 - това не е възраст, в която стартираш.

- С какво Дарън Аронофски се различава от другите режисьори, с които сте работили?

- Той е невероятен. Не знам дали се отнася така с всички, но не ми се беше случвало да развия телепатична връзка с режисьор. Чувствах се така, сякаш се намираме в една и съща зона - и двамата сме много крайни, и двамата сме концентрирани и много дисциплинирани. Разбирах го от половин дума. Беше като някаква игра, вълнувахме се от новите неща, които откривахме заедно. Той е много фокусиран, много земен и винаги е нащрек. Не губи енергия дори в пет сутринта. Същевременно е много мил и аз напълно се доверявах на преценката му, бях готова на всичко за тази роля.

- Важни ли са актьорските умения за балерините?

- Играта тук е по-скоро физическа. Не става дума само за актьорска игра на емоционално ниво, балерините трябва да притежават нужната техника. Краят на кариерата при тях идва доста по-рано и това има пряка връзка с физическото изтощение. В определен момент телата им просто се прекършват и не могат да продължат, докато актьорският професионален живот е по-дълъг.

- По време на снимките на “Черен лебед” имаше ли моменти, в които си казвахте: “С това ще продължа утре, защото сега съм прекалено изтощена”?

- Да, имаше няколко дни, в които си мислех, че ще умра.

- Какво ви мотивираше да продължите?

- Не разполагах с много време за мислене. Бюджетът ни беше много малък и затова снимахме бързо и по много. Снимахме много сцени на ден, а някои дни бяха много дълги.

- На места филмът е много страшен. Той разказва разрухата на характера ви... Вие лесно ли се плашите?

- Страхувам се от много неща и не търся опасности.

Обичам екстремни преживявания, но не такива, които биха застрашили живота ми. Обичам да се гмуркам, но само с екипировка (смее се). Страх ме е от всичко! В работата си се опитвам да правя неща, които ме плашат, защото знам, че ще ме предизвикат. Но в този случай не осъзнавах какво ме очаква. Беше страхотно. И може и да прозвучи като клише, но се убедих, че колкото повече се жертваме за нещо, толкова повече ползи извличаме от него.

- Във филма не става напълно ясно кое е реалност и кое - не. Как подходихте към това?

- Беше приятно, защото Дарън ми задаваше въпроси, на които не беше нужно да му отговарям, но трябваше да реша за себе си кое е важно. Питаше: “Тя девствена ли е? Това наистина ли се случва?” Филмът е пълен с моменти, в които зрителят не може да разбере какво се случва. Не е ясно дали нещо е реалност или е във въображението на Нина, защото по този начин зрителят може да почувства, да преживее лудостта й. Така че - да, подходът на Дарън беше много ефикасен, тъй като той невинаги ме караше да му се разкривам.

- Нина се стреми към съвършенство. А вие?

- Според мен повечето видове изкуство търсят тези перфектни моменти, тази красота, която съществува за части от секундата и до която може да се докоснем. Докато я видите, и тя вече е изчезнала. Искам да работя по най-добрия начин и съм взискателна към себе си, но според мен съвършенството в актьорската игра е нещо различно. Наистина актьорите по-скоро се стремят към несъвършенство, защото пресъздават хора, които по природа са несъвършени.

- Как мислите, че Америка ще реагира на сексуалността във филма? Ще се чувствате ли неловко, ако трябва да разясните или дискутирате това?

- Това е част от психиката на характера. Тя се освобождава от света, в който толкова много се старае да се хареса на всички и трябва да се научи да си доставя удоволствие, за да открие артистичността си. Вместо да се гледа през чужди очи, чрез това удоволствие тя създава собствена визия за света.

- Имате академична степен по психология - ако Нина беше ваш пациент, каква диагноза бихте й поставили?

- Определено страда от обсесивно компулсивно разстройство, булимия, нарцистично личностно разстройство, най-вероятно е бисексуална (смее се)...

- Как се лекуват тези неща?

- С дълги години терапия (смее се).


Интервюто с Натали Портман е предоставено от “А плюс филмс” за в. "Труд"