Бербатов даде интервю за Би Ти Ви, в което говори за отказването си от националния отбор, състоянието на българския футбол и политиката. Публикуваме го с известни съкращения.

- Митко, защо реши да мълчиш, след като се отказа от националния?

- Никога не съм бил фен на медийните изяви. Когато имам нещо да казвам, го правя, не търся излишна показност. Каквото има, съм го казал. Ако реша, че има нещо важно да споделя, ще го направя.

- Смяташ ли, че си взел правилното решение относно националния отбор?

- Ако не бе най-правилното, щях да се върна. Щом досега не съм го направил, няма какво повече да коментирам. Това е стара тема, която не знам защо продължава да се обсъжда.

- Много хора се надяват и смятат, че трябва да се върнеш.

- Не ме интересува какво смятат хората, а аз какво мисля. Сам съм си шеф.

- Когато обяви отказването си от националния отбор, се раздели с журналистите с думите: "Ако някога искате да не ви лъжат и футболът да се оправи, тогава ме потърсете!" Тогава думите ти сякаш минаха незабелязано. Какво имаше предвид?

- Най-важните неща винаги остават най-незабелязани. Никой не наблегна на това. Но може би, защото бе под сянката на другото, което казах. Какво съм имал предвид? Явно е, че след като свърша с футбола, ще се занимавам с нещо. С какво? Аз съм футболист, няма да тръгна да правя неща, които не разбирам. И аз искам българският футбол да върви напред. Ако видя, че хората искат да им се помага, насреща съм. Но има такива, които не искат. Тогава има ли смисъл да си биеш главата в стената?

- Това твое изказване се приема като вид критика към сегашното управление на футбола.

- Може и да има нещо вярно, но не е хубаво да отправям много критики към ръководството. Знам, че не е полезно. Защото след 5-10 години, ако съм на тяхно място, няма да ми е приятно да ме критикуват. Смея да твърдя, че те се стараят да си вършат работата. Сигурно има хора, които опитват да им пречат, но сега не мога да ги критикувам, защото съм играч, не съм запознат с политиката на управление. Но пак казвам - след време искам да помагам на българския футбол и ще направя всичко възможно това да се случи.

- Имаш ли визия как да изглежда футболът ни?

- Това е дълга тема, която трябва да обсъждаме със седмици и месеци. Явно е, че оценките за футбола ни са песимистични. Като го гледаме, няма как да си помислим друго. Затова ще се опитам да помогна, но не сега. Всичко с времето си.

- Много пъти си казвал, че следваш целите си една след друга. Дали следващата ти цел не е да бъдеш шеф на спорта или на футбола в България.

- Шеф? Какво означава шеф? Това е силна дума. Аз дори сега се опитвам да помагам на младите момчета, които идват. Пак е някакъв вид помощ за българския футбол. Важното е хората да искат да им бъде помогнато. Ако не, тогава мога да си живея живота и да не се занимавам с такива неща.

- Представяш ли си как седиш на едно бюро осем часа, а пред теб има папки, секретарка?

- Всеки си го представя по различен начин, за всяко нещо си има точния човек. Достатъчно млади хора има в България, за да се развиват, да помагат, може на тях да им се даде път.

- Повечето млади хора обаче искат да напуснат България, а ти искаш да се върнеш и да помагаш.

- Разбирам ги, нормално е. Всеки има семейство да храни. Когато не получаваш достатъчно пари, всеки ще иска да търси поле за изява в чужбина. Това е тъжно, защото искам да виждам повече хора да остават в България. Но не съм политик, нали има хора, които управляват държавата.

- Канили ли са те в политиката?

- Може би не смеят, защото знаят какво е моето отношение към политиката, въпреки че тя е навсякъде в ежедневието.

- Каква е оценката ти за политиците?

- Нямам допирни точки, за да коментирам, а и съм далеч от родината вече 11 години. Ще бъде грешно да давам съвети. Виждам, че има скандали, обвинения, всеки се бори за власт. Така обаче е навсякъде, и в Англия, и в Италия.