Милена Николова-Миленита е сред артистите, за които се говори само с повод. Такъв, който касае пряко работата й и нищо в сферата псевдосъбития като шопинг екскурзийки с преспиване в Милано за джинси.

Новият й албум Gato (бел. авт. - котка – от испански) вече е пазарен факт и бетонира статута й на универсален боец в шоубизнеса - слънчевата й персона се намесва авторитарно (че и авторски) във всеки детайл на звукозаписния процес. Сладко-закачливата й меланхолия те кара да се усмихваш лежерно на фона на 14 парчета, изпети на испански, английски и български. Миленита държи да не й бъдат задавани въпроси от типа на „с колко мляко си пиеш кафето”. Разбираме се, че няма да попълваме лексикон и ще спретнем скромен, но съдържателен блиц за проекта.

Част от трак листа звучи във филма „Лора от сутрин до вечер” (реж. Димитър Коцев-Шошо), който ще се появи на екран през февруари. В унисон с липсата на държавно финансиране и безвъзмездния ентусиазъм на екипа, Миленита също се навива да изиграе главната роля на възрожденски начала и заради добрата идея.

- Колко време продължи работата по Gato и с какъв екип е създаван?


- Eкипът е съвсем скромен – един човек и един компютър. Които така и не успяха да се разберат. Но пък сега той скучае затворен вкъщи, а аз обирам лаврите.

- Предприела си странната маркетингова тактика да качиш албума за свободен даунлоуд още преди да е излязъл официално. Това не обезсмисля ли инвестицията в крайния продукт?


- Абсолютно. Моля се издателят ми да не чете „Монитор”. Ако чете – обещавам му да го сваля от сайта още днес.

- В чия сценична компания ще те видим довечера в Sofia Live Club? Всички парчета ли ще представите, или ще бъдете по-лаконични?

- Ще изсвирим десетина песни. Хората на сцената също ще са толкова, така че за съжаление не мога да ги изброя тук (бел. авт. - с беквокалите се заема Рони от Nasekomix, а на пианото и баса са обичайните заподозрени Милен Кукошаров и Веселин Веселинов-Еко). Но пък всичките са все чудесни музиканти. За мен е чест, че свирят точно моята музика.

- Кой ще е сингълът след „Черни котараци” и в какви срокове ще акостира в ефир?

- Казва се Sitting On the Fence. Сори - малко късно разбрах, че и Rolling Stones имали такава песен. Но пък в моя вариант е застъпена темата за радостта от лекотата на битието, което определено не може да се каже за тяхната. Вече снимахме и клип към нея, пак с Шошо. Ще излезе около „София Филм Фест”, покрай премиерата на „Лора от сутрин до вечер”.

- Какво се случи с Миленита в периода между дебюта ти Do It Again от 2005-а и Gato?


- Тя беше в творческа командировка, аз родих две деца. Понякога ми се иска да се разменим за седмица-две, да види какво е, но няма начин.

- Поп музиката е занаят, в който нещата през последните години сякаш се случват само на доизживяване и добра воля. Мислила ли си да се откажеш някога? И с какво извън шоубизнеса би се занимавала, за да се издържаш?

- Точно защото съм в шоубизнеса, не се издържам. И в двата смисъла не се издържам, но повече в буквалния. Но пък и не ми се отказва. Проблемът с тая работа е, че най-хубавото ти нещо винаги е това, което ще направиш. Поне с мен е така. Сега, като завърших този албум, нямам търпение да почна следващия.

- Какво те мотивира да звучиш толкова слънчево и позитивно в записите си?

- Има една песен, казва се Rita Lee и е на Os Mutantes. Тя ме мотивира. Само през последната седмица съм я чула сигурно 500 пъти. Намерете я в Youtube, изслушайте я и помолете някой да ви преведе текста от португалски. Мотивира ме да стана от леглото, мотивира ме да заспя.

- Вярно ли е, че ходиш на участия според настроението, без оглед на размера на хонорара?


-Горе-долу. Е, имало е случаи, когато размерът ме е мотивирал почти колкото Rita Lee. Но парите понякога струват прекалено скъпо.

- Как се виждаш след пет години?

Като преди пет - по-безгрижна.

Източник: в. "Монитор"