Олимпийската шампионка в тройния скок от Сидни 2000 Тереза Маринова се готви да става майка за първи път.

Обратно на разбиранията за тази подготовка 33-годишната плевенчанка продължава да работи като треньор на деца. В кариерата си като състезател Тереза печели всичко, за което може да мечтае една атлетка.

На 19 г. тя става световна шампионка за девойка. Първият медал от голямо състезание при жените за нея идва през 1998 г., когато взима бронз от европейското на открито в Будапеща. Върхът в кариерата й е златото от олимпиадата в Сидни 2000 г., когато с резултата от първия опит - 15,20 м (национален рекорд и пети в света тогава) печели първото място. Година по-късно става световна шампионка в зала в Лисабон с 14,91 м. През 2002 г. триумфира и като еврошампионка във Виена с 14,81 м, но получава контузия в отскачащия крак и е оперирана в Хелзинки. Месец преди олимпиадата в Пекин 2008 г. слага край на кариерата си заради хронична травма на ахилеса.

Днес атлетката ще организира първия турнир за деца "Тереза Маринова и приятели", в който ще участват над 300 малчугани. Стартът е в 12,00 в зала "Фестивална". Пред "Неделен Стандарт" Тереза разказа какво е да си треньор, за приятеля си и как се готви за първата си рожба.

- Как минава денят на треньорката Тереза Маринова?

- Денят ми е почти същия като преди. Прекарвам по 4-5 часа на стадиона. Разликата е в последните седмици, откакто се занимавам с детския спортен празник "Тереза Маринова и приятели". Организирането на подобно събитие е тежко, но вярвам, че крайният резултат ще е много удовлетворяващ за мен и за всички, които работим по проекта.

- Щадиш ли децата по време на тренировка?

- Не можеш да имаш към децата и към по-големите еднакви изисквания. Не съм за агресивните тренировки в ранна детска възраст, сега те трябва да се забавляват на стадиона, да им е приятно да идват на пистата, а тежките тренировки почват по-късно.

- Бъдещето на Тереза Маринова в леката атлетика ли е?

- Да, атлетиката е била и ще бъде част от живота ми. Изпитвам истинско удоволствие, като виждам все повече деца на стадиона.

- Има ли талантливи деца въпреки липсата на материална база?

- Разбира се, винаги е имало, но големият въпрос е как да ги задържим на пистата.

- Помага ли ти федерацията по лека атлетика да сбъднеш треньорската си мечта?

- Федерацията винаги е била зад мен и като състезател, и сега. Винаги мога да разчитам на тях. Истината е, че получих огромна подкрепа и от хора извън атлетиката в организирането на турнира. Говоря за нашите спонсори. Те не само застанаха зад идеята, но вложиха много усилия в осъществяването й.

- Нямаш ли желание да тренираш вече готови атлети, а не деца?

- Не, за мен тръпката не е в големите резултати, поне засега. Намирам удовлетворение в това да видя как едни клатушкащи се патета се превръщат в уверени и стабилни малки атлети. Някой ден ще дойде и желанието за големи резултати, но ще се случи, когато видя човека, който е готов да го направи.

- Липсата на добра база не те ли кара понякога да кажеш "до тук бях"?

- За мене този въпрос не е стоял като състезател, а сега още по-малко. Когато човек е решил да се занимава с нещо, трябва да приеме действителността. Искам да имаме хубави топли зали, но нямаме. Това не трябва да ни отказва обаче.

- Кои твои колеги от близкото минало ти помагат в новата професия?

- На турнира почти всички ще помагат. Много от най-известните атлети ще бъдат съдии.

- Кога намираш време за себе си?

- Относно времето винаги съм била много организирана. Винаги успявам да свърша всичко и да ми остане време за нещата, които обичам.

- Как твоят приятел Теодор гледа на хобито ти да си треньор по лека атлетика?

- Подкрепя ме и ме насърчава и това е най-важното.

- Как се запознахте и с какво те спечели?

- Запознахме се много преди да се случи нещо между нас. Може би съдбата е чакала точния момент, защото около 2 години след нашето запознанство нещата се случиха. Сега мога да изброя хиляди негови качества, който ме впечатляват, но тогава беше химия.

- Какви са плановете ви за времето, когато ще се роди първото ви дете?

- Не правим планове за момента, когато ще се роди. Чакаме я с нетърпение и най-важно сега за нас е всичко да мине добре.

- Готова ли е вече детската стая?

- Не, не е готова. Истината е, че не искам да правим нищо предварително. Наречи го суеверие или просто здрав разум.

- Ако не беше станала атлетка, къде щеше да си сега?

- Аз вярвам в съдбата и моята е била да бъда на спортната арена. Ако не беше атлетика, щеше да е друг спорт.

Източник: "Стандарт"