В семейството на Ален Делон неотдавна се случиха събития, които медиите надушиха безотказно.

Синът му Ален-Фабиен, чиято майка е холандката Розали ван Бремен, е избягал от клиника за наркомани и е отишъл да живее при баща си. Актьорът веднага е подал молба за попечителство над 16-годишния юнак и е получил положителен отговор. Навремето киноидолът е бил много безкомпромисен и авторитарен с Антъни, първия си наследник от Натали Делон, и както признава в интервю пред сп. "Пари мач", го е "изпуснал". Сега иска да поправи грешката си и да защити по-малкото си момче от потреса и тъмната страна на славата, изпитана от брат му.

Розали отдавна напусна Делон и взе двете им тогава малки деца, за да се омъжи за Ален Афлел. После се разведе и с него, за да се хвърли в обятията на банкера Робърт Агостинели.

Сега вече порасналата дъщеря Анушка учи за актриса и репетира с татко си за техен общ спектакъл в парижкия театър "Марини".

- Господин Делон, вие сякаш наново се запознавате със сина си Ален-Фабиен. Докато с Анушка отдавна сте близки.

- Когато тя се роди, бях на 55. Беше моето чудо - най-после дъщеря! Още тогава майка й ме предупреди, че синът ни може да страда от това.

- Ален-Фабиен обаче много вярва в сестра си.

- Той е по-уверен в себе си, иска да работи за своята известност. Докато Нуш е по-интровертна, ревнива и нервна. Всичко мога да очаквам от него. Той е твърде ярка личност.

- Не бяхте ли обаче твърде дистанцирани един с друг?

- Определено. Ние не се разбирахме. Често ме вбесяваше и виждах как се бои да не го ударя, въпреки че никога с пръст не съм го пипнал. Сега пък той е вече 1,84 и спокойно мога да пострадам, трябва да внимавам.

- Той сам ли поиска да живее с вас?

- Да, когато децата са малки, е по-добре да са при майка си, така че тогава аз нямах шанс. Сега пък Розали изобщо не се разстрои, че той дойде при мен. Тя вече си има нов живот. С нея сме разделени от 10 години. Но ме шокира фактът, че тя изобщо не споделя личните си планове с децата. Веднъж, когато Ален-Фабиен й казал, че Афлел отново се жени, тя отвърнала: "Знам, аз също." Така те разбрали, че пак ще имат нов баща.

- Като че ли искахте тогава да изпратите сина си в Швейцария, за да е по-далеч от всичко това?

- Още докато живеех в Париж, исках да го предпазя от негативното влияние на този град с всичките опасни познанства, които го обграждаха в училище. Избрах Швейцария, защото майка му искаше да го изпрати в рехабилитационен център в Аспен, Колорадо. Но реших, че е твърде далеч. Докато в Швейцария са някои от най-добрите колежи в света. Две седмици преди началото на учебната година се срещнах с няколко директори. Надявах се в последния момент вече записали се ученици да се откажат и да се освободи място. Но за наше удивление не ни приеха.

- При тези разговори страхувахте ли се да не чуете: "Вашият син е наркоман!"

- Не. Знаех само, че майка му искаше просто да се отърве от него, за да последва мъжа си, който пътуваше по света. Анушка вече живее отделно и има годеник. А Ален-Фабиен стана проблем. Но ако ми беше обяснила, може би нямаше да искам попечителство от съда, а да решим въпроса помежду си.

- През лятото не се чувствахте особено добре...

- Минах възстановителни процедури в женевска клиника. Трябваше ми ваканция, да бъда сам, за да възстановя енергията си, особено необходима ми за спектакъла, който правим с дъщеря ми. Това е мой дълг пред нея. Както си лежах в клиниката, отварям вестника и научавам, че Ален-Фабиен се лекува от наркотици. Парадоксът е, че майка му е холандка и точно там наркотиците се продават свободно. Синът ми е пушил трева, но той не е бил наркоман. Майка му настоявала лечението му да продължи повече от година, за да се отърве от него. И нищо не ми е казала. Спомних си как холивудски звезди, които се самоубиват с хероин, кокаин и какво ли не, успешно се детоксикират за 3 месеца. Току-що се бях върнал от Москва. Анушка ми звънна в паника: "Татко, идвай веднага, брат ми не е на себе си". Поисках да умра. После за две седмици Ален-Фабиен беше вън от опасност.

- Искате ли да промените живота си? Вечно сте сам!

- Не искам да повтарям грешките от миналото. На моята възраст вече не е лесно да намеря спътница в живота. Все пак се надявам. Около мен винаги е било пълно с щастливи случайности. Дъщеря ми все ме моли: "Татко, намери си някого".

- Свързвате ли семейния живот с романтиката?

- Да, съпружеството е щастие. Така съм възпитан. Не бих могъл да понеса децата ми да видят, че имам любовница. Даже не искам да си го помисля.

- Но те просто искат да ви е добре...

- Те знаят, че днешното време не ми харесва, не обичам интернет поколението, което не зачита обичаите и не уважава традициите. Преди три-четири години бях изпаднал в депресия и казах на децата си: "Не виждам повече смисъл в живота - освен във вас. Вие сте единственото, което все още ме задържа на тази земя". Имах изключителен живот и нищо не остана освен спомени... Дъщеря ми помълча, а после изрече думи, които ме трогнаха до сълзи. "Татко, не искам да си отиваш. Искам да ми държиш ръката в деня на сватбата ми." Тогава беше на 17.

- Много млад станахте прочут и обожаван. Вашата привлекателност повлия на съдбата ви, но не и на характера.

- Винаги ми даваха главни роли. Възхищаваха ми се още като дете. После в юношеството ми ме ухажваха доста по-възрастни жени от мен. А след това - Роми Шнайдер, Натали, Мирей Дарк и други... Беше ми необходимо да прочитам в очите им, че съм най-красивият и най-великият. Това ме стимулираше.

- Не е ли време вече всички от фамилията Делон да се снимат заедно в някоя киносага?

- Това е моята мечта. Сценарий, който да събере мен и трите ми деца във филм в стил Копола.

Източник: "Стандарт"