Христо Стоичков даде интервю пред Диана Найденова в предаването "Нека говорят" на bTV. Представяме ви го със съкращения.

- Вчера ме предупредиха, недей в твоя стил, може да те набият.

- Това са приказки, не обръщай внимание.

- Обаче си настървен по повод журналистите, а общото ти определение е, че са боклуци. Защо?

- Когато един човек не знае да цени, няма място между нас, спортистите. Въобще не им обръщаме внимание, защото в крайна сметка хората разбраха, че това, което се пише, 99 процента е измислица.

- Смяташ ли, че не провокираш това отношение с грубостта си, с прекалената си откровеност. Ти сякаш не си мериш думите. Ако искаш да кажеш на някой, че е боклук?

- Ми, такъв си е. Значи той си го е заслужил. Проблемът е, че ние нямаме закон, а аз имам закон. Аз моя закон съм си го написал сам и си го изпълнявам. Ако ме уважаваш, и аз ще те уважавам.

- Т.е. ти си добър с добрите, лош с лошите.

- Много съм лош с лошите.

- А много добър ли си с добрите?

- Много добър, прекалено добър. Може би това ми е една от грешките.

- Наистина ли, пак потвърждаваш онези си думи, че сме изтъкани от завист и злоба.

- Ние не можахме да направим една крачка напред от нашата демокрация. Ние не можем да разгърнем нашия потенциал, който имаме. А имаме много кадърни доктори, професори, учители. Кадърни хора, които живеят навън и се учат да управляват. Ние, нашата позиция е да критикуваме, да плюем, да пишем, да говорим неща, които не са верни.

- И всички ли сме такива?

- Еми поне един много голям процент. Нито съм убил някой, нито съм окрал някой, явно някой съм опляскал, защото заслужава. Нито съм ограбил държавата, както навремето се писа, защото те крадаха, а писаха против мене.
Те крадяха,а трябваше аз да съм черната овца на България, че не съм плащал данъци, не съм правил второ и трето, бил съм се отказал от държавата.

- Още си обиден?

- Напротив, аз им се надсмивам на тия.

- Със сигурност нямаш приятел журналист, който, когато беше треньор на националния отбор, всеки ден ти е казвал: "Ицо, не е отбор това, не се справяш"!

- Кои ни критикуваха - тези, дето са на едно кило ракия, които стояха на Орлов мост, на гарата, някои бивши треньори. То е много лесно да критикуваме, нали! И Димитър Пенев, и Христо Бонев си отиде, и след това колко сменихме. Защо, никой не си е задавал тоя въпрос - защо!

- Четох, когато пътувах насам, че се спрягаш за следващия треньор на националния отбор?

- Не, аз бях. Стига толкова.

- А кой е виновен, че няма екип? На собствен терен да ни бие Черна гора.

- Селекционерът на националния отбор е да селектира, не да ги учи да играят. Националният отбор не е училище кой да рита с ляв или десен крак. Ако на мен ми разрешат една година да съм с тоя отбор, аз гарантирам, че няма да загубя нито един мач

- Защо не влезеш в политиката?

- Не съм свикнал да крада.

- Имаш ли друга родина?

- Аз имам една, аз никога не крия това. Аз имам една родина и не мога да се откажа от нея. Че живея в Испания, няма нищо общо едното с другото.

- Лесно ли ти е, между другото? Ти си Христо Стоичков...

- Не ми е лесно, разбира се. Не мисли така.

- Вземаш самолета и...

- Не мисли така. Играех в Щатите, ще дам един пример. В Америка, в Чикаго, хванаха българи за кредитни карти. На първа страница на "Чикаго трибюн" - "Сънародниците на Христо Стоичков хванати в това и това". Всичко свързва моето име с тези, дето са ги хванали. Или в Испания, както преди две години бяха заловили други с дрога ли, с крадени коли ли! Вървя по улиците и ми викат: "Абе, тия твоите българи виж кво правят". Аз какво имам общо! Срам отвсякъде.

- Да де, ама не всеки има твоя ляв крак. Има обикновени хора, които ходят на работа за 300 лева, блъскат се в тролеите.

- Те не плащат моите данъци. И аз съм ходил да работя в завода, и аз съм ходил да бера картофи по селските стопанства. Значи ние забравяме какви сме били, а сега гледаме го какво кара и къде живее.

- Много се подиграват за тоя твоя английски. В интернет имаше парче със "съм таймс", какво беше, повтори го де?

- Дали със "съм таймс" или не, и така и така аз мога да се оправям. Ами тоя бунак да го взема и да го сложа там
да го видя как ще се оправи. Дали ще си иска хляб и вода!

- Ако утре Бойко Борисов те помоли: "Ице, помагай, страшно е положението". Ще си дойдеш ли заради приятел?

- Зависи. Ако бъда полезен. Първо, картите да са отворени.

- Сега президентът ще прави партия?

- Аз имам моя партия. И тя е свобода на действие. Свободен човек съм аз. Аз където и да ида, партията ми ме храни.

- Ако кажат тръгни с Георги Първанов?

- С него, и с Бойко Борисов, и с всички, почти с всички съм бил. Аз с политика не искам да се занимавам, не искам.

- И футбола не щеш да оправиш?

- И футбола не искам да оправям!

- Е как ще се оправи тази държава, като кадърните хора не искат да работят за нея?

- Защо бе, нали съм най-лошият треньор.

- Е, питам те - беше ли добър треньор на националния отбор?

- Еми бях достатъчно добър да ги прикривам.

- Сега ти предлагам да направим блиц. Развеждаш ли се?

- За някои вече много години съм разведен, имам деца, незаконни.

- Гадже имаш ли си?

- Имам си, 4 руси, обаче днес ще ги сменя. Ти и Жени малко сте по-тъмни, вече ги сменям от руси на черни.

- Защо казваш Барцелона, бе човек, много те подиграват с това?

- Нека ми го преведат как да го казваме, Барселона не може да се каже.

- Ицо, на изложба ходил ли си скоро?

- На изложба скоро не.

- На театър?
- На театър ходя често. Ходих да гледам "Хъшове" 4-5 пъти, "Мармалад" - три.

- Страх ли те е от нещо, когато си в България

- Не.

- Отвличания, престъпност?

- От кое, от какво да ме е страх. За какво трябва да ме е страх!

- Богат си, потенциална жертва?

- И!

- И нали видя какво стана с Ангел Бончев?

- На нас ни е начертано. Моят път е начертан. Само ти можеш да си го направиш да страдаш. Само ти, друг няма.

- За какво се молиш?

- Честно да ти кажа, аз се помолих само един път. 93-а година в Израел.

- На Божи гроб?

- Да. Семейството ми да бъде добре, приятелите ми да са добре. Оттам нататък само Той знае какво трябва да направи. Той ни е начертал пътя, нали знаеш, че ние сме двама - единият е горе, аз съм долу. С него сме адаши.

Източник: "Стандарт"