“Страшно обичам да готвя. За мен това е начин да кажа на приятелите и на дъщеря си: “Обичам ви”, изстрелва с типичния емоционален заряд Марта Вачкова, докато се притеснявам как точно да започна разговора за домакинските й умения. От близки нейни приятели знам, че е страхотен кулинар, но винаги ме смущава да разпитвам хора на изкуството, актьори и интелектуалци за манджи. Марта скъсява дистанцията, минава в монолог и с журналистически замах свършва и моята работа.

На сцената може да я видим с престилка и халат, само като част от ролята. “За мен храната е отношение и начин на общуване. Тя ни събира около масата, предразполага и настройва за разговори. Кажете, има ли някой, който може да седи час-два на празна маса?”, пита закачливо тя. Не отговарям на риторичния й въпрос, но упорито си мисля за политиците. Не искам обаче да я прекъсвам. Пък и темата ни е само за кулинария.

„Добрата приказка става само в компания на вкусна храна. Тя създава и особен уют в дома. Когато къщата ухае на боб и печени картофи и дъщеря ми Рада се прибира от училище, от врата пита: Ммм, на какво вкусно мирише? Защото добре сготвената и поднесена храна винаги може да докара усмивка на лицето, колкото и труден да е бил денят ти.

Тя радва носа, очите, а и вкусовите ти рецептори остават във възторг”,подхваща Марта и усещам, че се настройва все по-философски.

“Мина в ремето, когато се чудехме какво да сложим на масата. И слава богу. Сега не ни се налага да ядем, за да оцелеем. Дори по-често се случва да седнем на масата, не защото сме гладни, а за да се видим и да си поприказваме с приятели и близки. Така с това, което съм приготвила и сложила на масата, винаги намирам различен начин да кажа на приятелите си, на дъщеря си, колко ги обичам”, признава тя.

В нейната къща винаги се е готвило вкусно. Майка й е майстор готвачът, но от нея Марта не успяла да научи нито да прави боб, нито се справя с вълшебните й пълнени чушки. Стриктното изпълнение на рецепти, въобще не я забавлява. Обича да импровизира и да измисля собствени.

“Манджа не мога да готвя, а с месо – всеки може, защото го слагаш в тенджерата, а то се приготвя само. Не иска особени умения. Постното е истинско предизвикателство за всяка добра домакиня. А аз мога до утре да ви разказвам рецепти за постни супи и ястия. Лесни са за приготвяне и са страшно вкусни. Сега е сезонът на тиквите и ще ви кажа любима моя супа с тиква. Задушавам в зехтин лук, сварявам тиквата на пара (става много бързо – за 2-3 минути), добавям прясно мляко, а, когато е готова, отгоре слагам шепа белени семки. Да си оближеш пръстите”, картинно описва тя и продължава с постните изненади.

Има сто начина да направи ориз. За всеки ден от седмицата може да го направи по различен начин, а най-важното е да не е бял, обяснява тя.

„Държа всеки ден да има нещо топло и домашно сготвено на масата. Особено за вечеря. Затова един път седмично готвя повече и разпределям в бурканчета, които стоят в хладилника. След това се претоплят много бързо”, разкрива тя

Когато няма време, както това се случва често напоследък, прави любимите си риби – сьомга или бяла риба с картофи. Другата кулинарна изненада, която става бързо и е страшно вкусна, е пиле с естрагон. Достатъчно е бройлерът да се овъргаля в ароматната трева и добива екзотичен аромат и страхотен вкус, твърди Марта. А тайната на задушените картофи е, след като са готови, да се оставят „да починат” под похлупак с масло, малко захар и сол.

„Независимо дали и пържено или готвено, важно е да е вкусно. Щом е вкусно, е здравословно”, смее се тя. А на въпроса ми как смогва и да готви при толкова натоварена програма, отговаря делово: ”Всичко зависи от организация. Ако е добра, времето стига”. .