От 20 септември отново ще се пее и танцува. В Bailando обаче звездите няма да полират его, а ще инвестират потенциала си в името на благородна кауза. Ако в последния VIP Brother изненадата в каста за големи сърца бе Ицо Хазарта, то този път от Old School вербуваха друго лице с имунитет към участието в подобни формати – Свилен Ноев от „Остава”. Поискахме да ни разкаже за „бъдещите творчески планове” на една от най-европейско звучащите ни групи и опцията да трупа популярност чрез естрадни шлагери в тв ефира.

- Свилене, досега успяваше да се спасиш от игра на „кой е по-по-най” в риалититата. Какво те накара да размислиш за Bailando?

- Не гледам много тв продукции, но се надявам моят претенциозен глас да свърши някакви работа и да помогне. Така или иначе никой не се интересува от музика в тази страна, нека поне разпознаваемостта на гласа ми да подкрепи благородна кауза. Трудно ми е, повярвай. Едно е да правиш собствена музика, съвсем различно е да си просто изпълнител...

- Говори се, че в певческата част ще се набляга предимно на естрадни шлагери. Как ще ти понесат?

- Засега репетирам само един такъв „хит”. Не са ми много на сърце песните, издавани по соц време, но колкото и да са ретроградни, ще гледам да вкарвам по нещо от духа на „Остава” в изпяването.

- Останалите от бандата как приеха решението ти?

- Нормално. Все пак шоуто е благотворително, не съм тръгнал да правя солова кариера. Ако се справя добре, от това ще спечели и групата. Току-виж масовата публика спре да ни идентифицира само с „Шоколад”. Репетирам ежедневно, но не е като да копая картофи ­ нали обичам да пея! Осигурили са ни дори вокални педагози. Аз съм рок музикант на тридесет и няколко, но е много приятно да ти напомнят, че можеш да се справиш и по-добре. Надявам се никой в този проект да не загуби от участието си, защото българите сме циркаджии и умеем да опорочаваме и най-сърцатите идеи.

- За сбъдването на чия мечта ще се бориш и с кого ще си в екип?

- Имам си партньорка и с нея ще застанем зад идеята да се направи ферма, в която деца в неравностойно положение ще могат да работят след навършването на пълнолетие. Доколкото знам, умствено изостаналите, но здрави физически, като направят 18, ги пращат от дома директно в лудницата... С изграждането на такова място не само ще се интегрират в обществото, но и ще печелят достатъчно, за да се издържат. Този модел е доста добре развит в Западна Европа.

- Почти всички тракове от Rock № Roll Song Designers влязоха в саундтрака към новата беге лента „Лов на дребни хищници”. Как се намерихте с режисьора Цветодар Марков?

- Той се свърза с нас благодарение на сина му, който е около 10-годишен и е голям фен на групата. Цветодар решил, че ако иска да хване голяма част от младата аудитория ще трябва да помисли за адекватен саундтрак и така станаха нещата. Иначе ни пусна части от филма и адски го харесахме. Стискам палци да има успех както тук, така и в чужбина.

- Записвате ли нов материал и каква е опцията да изкарате албум догодина?

- Дали сме си някакви срокове, защото сме много мързеливи като повечето музиканти в България. Имаме идеи за над десет парчета и готови пет ­ шест дема. Надявам се догодина да имаме албум. Пазарно е супербезсмислено, но пък е още по-глупаво песните ни да залежават. Това, че музика не се продава и вилнеят всякакви кризи, никога не ни е пречело да композираме. Все още не сме влезли в студио, защото ми се ще албумът ни да има общ дух и емоция.

Ако едната песен е записана преди две години, а другата ­ вчера, настроението се размива. Медиите също не ни помагат. Освен интернет май нямаме друг шанс за популяризиране. Преди по всички радиа се въртеше българска музика, сега „Остава” присъства от дъжд на вятър само с „Шоколад”, а все пак имаме още 40 песни. Но нищо, ще преборим информационното затъмнение с клубни участия.

- Бяхте сред хедлайнерите в българската част от програмата на Spirit of Burgas. Каква е равносметката ти за тазгодишното издание на фестивала?

- Страхотен е и като настроение е близък до Sziget в Будапеща, където свирихме миналото лято. Единствената ми препоръка е да има малко повече известни групи на главна сцена, защото след The Prodigy първия ден народът сякаш се изнесе. UNKLE например направиха невероятно шоу, но на мен ми се искаше да го видят още 5000 души.

Източник: в. "Монитор"