Гара Дембеле се присъедини към Левски в началото на сезона и само няколко месеца по-късно вече е любимец на „сините" фенове. Освен заради своята безпощадност пред вратата на противника, той печели симпатии и заради естественото си поведение и благ характер.

Имахме възможността за малко да спрем на гара „Дембеле" и да се запознаем с един скромен, добродушен и сбъднал детската си мечта човек, с когото си поговорихме не само за футбол. Представяме Ви френския голаджия на Левски - Гара Дембеле в едно интервю за ...

ЗА ФУТБОЛА:

- Левски е вторият български отбор, за който играеш. Как се чувстваш в нашата страна?

- Чувствам се добре и много харесвам България. Играл съм в различни държави и мога да кажа, че навсякъде футболът е различен. В България също. Тук и манталитетът е друг, но на мен лично ми допада. Смятам, че футболът ви е на едно добро ниво.

- По всичко изглежда, че се чувстваш добре и в Левски, защото от началото на сезона ти си най-резултатен за своя отбор...

- Това може би се дължи именно на факта, че се чувствам добре в отбора. Левски е като мое семейство. Всички се отнасят добре с мен, сприятелихме се и по всяка вероятност това спокойствие се отразява положително и на играта ми.

- За отрицателно време ти се превърна в любимец на публиката. Какво мислиш за феновете на Левски?

- Левски има най-добрата публика в България. Феновете идват на всеки мач и винаги застават зад отбора. В България няма друг отбор с такива фенове.

- Отборът, който те откри за българското първенство е Локомотив Пловдив. С какви чувства ще се изправиш срещу бившия си тим?

- Между другото с нетърпение чакам този момент. Радвам се, защото ще видя старите си приятели. Предполагам, че ще бъде мач като всеки друг и аз ще си играя моя футбол, но по всяка вероятност ще се чувствам малко по-особено.

- Идвайки в Левски, ти каза, че си дошъл, за да спечелиш всичко възможно с клуба. Смяташ ли, че "сините" имат потенциал да спечелят всички трофеи?

- Категорично. Левски има един изключително добър отбор. От ръководството на клуба направиха всичко възможно, за да намерят добри играчи и да направят силен отбор. Вярвам, че имаме сили да спечелим и Купата на България, и шампионската титла. Ще се борим за това!

- Какви са очакванията ти след влизането ви в групите на Лига Европа?

- Много съм щастлив, защото за първи път ще имам възможност да играя в Лига Европа. Радвам се, че влязохме в групите, но сега най-важното е във всеки мач да даваме максимума от себе си, за да стигнем колкото се може по-напред. Това ще е най-голямата награда за верните ни фенове.

- Ще се срещнете и с един френски отбор. Какво очакваш от сблъсъка ви с Лил?

- Лил е силен отбор, особено вкъщи, но ние имаме шанс да отидем във Франция и да направим нещо значимо. Искрено се надявам да се получи.

- Едва 10-годишен попадаш в една от най-успешните френски футболни академии - "Клерфортен". Разкажи ни малко повече за времето, прекарано там.

- Тази академия е най-добрата във Франция и аз имах късмета и щастието тя да бъде моето първо футболно училище. Всичко беше много професионално. Сутрин учехме, а следобед тренирахме и така всеки ден. Научих много неща благодарение на престоя ми там. Големи играчи, като Тиери Анри, Анелка и много други са тръгнали именно от тази академия.

- Можеш ли да направиш съпоставка между работата с подрастващи там и в България?

- Напълно различно е. Виждам, че и тук се полагат усилия, но не може да има само един или двама треньори, които трябва да работят с 50 деца например. За да се създават добри играчи, трябва по-индивидуална и по-сериозна работа. Най-добре е да се създават футболни академии, в които децата да развиват своя талант. Футболът не е лесна работа, иска се много труд и постоянство.

- Бил си част от младежкия национален отбор до 18 години. Надяваш ли се да получиш повиквателна и за представителния тим на Франция?

- В момента не мисля за това. Мисля само за настоящето, за играта си в Левски. Аз имам две гражданства, така че нищо не се знае. Могат да ме поискат и от Франция, и от Мали. Времето ще покаже.

- Със сигурност имаш амбиции да играеш в някой футболен гранд. Ако имаш възможност да избираш, кой би бил той?

- Искам да играя в Англия. Там има много добри отбори, а и много харесвам английския футбол. За мен футболът, който се играе в Англия, е най-добрият.

ЗА НЕГО:

- Разкажи ни нещо повече за себе си. Що за човек е Гара Дембеле?

- Напълно нормален човек съм. С нищо не се различавам от останалите хора, освен с това, че играя футбол. Излизам с приятели, ходя да пия кафе, разхождам се...не правя нищо различно от останалите.

- Какво те кара да се усмихваш?

- Животът! Имам уникалния шанс да се занимавам с това, с което винаги съм искал. Някои хора не обичат работата си, но я работят, само защото трябва да изкарват прехраната си. Аз от 5-годишен мечтая да играя футбол и днес футболът е моя професия. Всеки път, когато се замисля за това, се усмихвам. Аз съм щастливец!

- Какво те натъжава?

- Това, което се случва по света. Нещата не се развиват в правилната посока, светът не върви на добре. Има хора, които няма какво да ядaт, политици, които прибират всичко за себе си, омраза, хора, които се избиват...тези неща ме натъжават. Когато си пусна телевизора, винаги се натъквам на нещо такова и ми става много гадно.

- В какво вярваш?

- В Господ.

- Има ли нещо в живота ти, за което съжаляваш?

- Не. За мен всяка грешка, която съм правил, е била един полезен урок.

- Какво е за теб любовта?

- Любовта едновременно е нещо много хубаво и нещо, което може да ти донесе много главоболия. Нещата не са само розови, но пък в никакъв случай не е хубаво да си сам. Аз се радвам, че съм намерил моето момиче и съм щастлив, че е такава каквато е - естествена и красива. Затова се и влюбих в нея.

- А какво е приятелството за теб?

- Приятелството е много важно, стига да знаеш кои са истинските ти приятели. Има много хора, които само ти се правят на такива. Моите истински приятели са във Франция, но се радвам, че и тук открих нови приятели.

- Какво обичаш да правиш през свободното си време?

- Да играя на плейстейшън.

- Какво най-много ти липсва от Франция?

- Храната. Като цяло не съм претенциозен, мога да ям всичко, но от време на време ми се дояжда някое френско ястие. Приятелката ми не може без френска кухня. Хубавото е, че и тук намерихме един приятен френски ресторант. Разбира се, липсва ми и семейството, но аз напусках дома си едва 12-годишен и съм свикнал да се оправям сам.

ЛЕКСИКОН:

Любима храна: Гъши пастет, намазан върху препечена филийка, и жабешки бутчета.

Любима напитка: Кока-кола и спрайт, а от време на време обичам да пия и френско бяло вино, шардоне.

Любим филм: Имам много любими филми. Най-любими са ми тези с Дензъл Уошингтън.

Любима музика: Слушам всичко - R&B, джаз, чалга...отворен съм към всякакъв жанр музика.

Любим отбор: Харесвам Барселона, а от английските отбори ми допадат Челси, Манчестър Юнайтед и най-вече Арсенал, защото имат много млади играчи.

Любима марка автомобил: Нямам кола, но ако тръгна да си купувам, сигурно ще си избера някой джип.

Любим парфюм: Имам твърде много парфюми. Един от любимите ми е на Ив Сен Лоран.

Любимо място: Домът ми във Франция.