За поколението 30+ не е тайна това, че Ваня Щерева на младини се пробваше като певица и това й беше основното занимание тогава, но от лансирането й и творчеството, което забърка тогава, уви не произлезе повече от втората Соня Васи. Песните й "Портокалово момиче" и все пак не лошата "Червено" останаха като бледа следа. Паралелно с това написа няколко текста за други изпълнители, които може да се каже, че получиха по-голяма стойност, но за други артисти. И така, Щеревата пое в амплоато на г-жа Писаруша, като издаде две-три книги, а след това се прехвърли на вълна сценаристка.

Сега 15 години по-късно, а може и да са с една-две повече, Каката - така я наричаха в миналото най-близките й, реши отново да "музицира". Преди четири месеца 53-годишната дама извади песента си Restart, в която не се разбра много дали разказва, пее или пък рапира. Като някои определиха проекта за "криндж" т.е. нещо неловко, гаф или просто изцепка. Други пък го определиха като "велико завръщане", но възхитените от текста са в пъти повече, с което става ясно, че Каката си я бива най-много в писането, а в правенето на хитови песни едва ли.

След рестарта си, Ваня като трудолюбива пчеличка извади още едно "ново 20", този път под заглавие "Тръгвай". Това е песен за онзи момент от една връзка, в който вече нищо друго не може да се направи, освен да кажеш „Тръгвай, няма повече к'во да го мъчим“, разясняват от екипа на сценаристката на "Ергенът". Текстът и музиката са на Ваня, аранжиментът и беквокалите на Роби Николов.

Необичаен за "Тръгвай" е начинът, по който видеоклипът е заснет. Няма режисьор, оператор и сценарий. „Видеоклипът е спонтанна проява. Още преди да е готова песента, почти на шега помолих приятели да ме снимат с телефоните си, без очаквания, че ще излезе нещо от това“, разказва изпълнителката и продължава да се обяснява: „Четирима мои близки приятели държаха телефоните в рамките на три месеца, на различни локации. Имаше период, в който всеки ден валеше. Катето Евро, в чийто двор са част от кадрите, още не беше напълнила басейна. Използвахме го и празен. Темата ми беше "вода" – водата, която отмива любовта. Чакахме дъждове, пълнихме басейни, пускахме маркучи, взимахме фенерчета назаем от съседи, пътувахме, нахлувахме зад бариери на забранени за влизане места и тайно и набързо снимахме".