В последните години като че ли фолк индустрията бележи лек застой или поне такива са нагласите у феновете. Липсата на креативност и пренасищане на пазара са само част от проблемите. На българските творци винаги се е падала трудната задача до оцеляват на един изключително труден пазар.

Тонислав Христов е млад български режисьор, занимаващ се предимно с документално кино. В края на миналата година "The Good Postman" се превърна в една от филмовите сензации на редица международни конкурси за документално кино. Част от официалния саунд трак на филма е българска поп-фолк песен.

Почитателите на жанра добре познават неподражаемия стил на Антонина, с който изпълнителката впечатли режисьора и така „Игрите на глада“ станаха една от малкото фолк песни, обиколили света.

„За мен е огромна отговорност и чест да участвам в подобен проект. Тази песен беше начин да споделя нещо лично с феновете си, да им разкажа история, с която всеки се е сблъсквал. Когато Тонислав поиска „Игрите на глада” да озвучат филма му, много се зарадвах ! Защото в България има пазар на изкуството…, ако се занимаваш с изкуство! Докато се избиваме коя колко гледания има и дали звездата МИ е станала по голяма от звездата ТИ , има млади , талантливи и амбициозни хора, които правят изкуство и успяват!
Голяма част от колегите ми се опитват да „влязат в кръчмата“, което според мен е грешка. Така ставаме все по-голи, все по-пошли и отблъскващи. Занимаваме се с проституция, ексхибиционизъм и какво ли още не, но не и с правенето на изкуство.“

"The Good Postman" е история взета от нашата действителност. Това е разказ за едно погранично село и емигрантите, които преминават от там. От лентата лъха жизнерадост и оптимизъм.

„Аз винаги съм оптимист, ако не бях нямаше да се занимавам с музика. Винаги има шанс да съм следващата Лепа Брена или Вежди Рашидов – минимум ! Нали така, Лепа Брена е постигнала всичко с правенето на музика, а милионите на Вежди са от продажба на изкуство“.