Съдби
Благовест Аргиров: Скоро ще ставам дядо!
04 май 2010 | 13:50
В началото на 90-те Благовест и Светослав напускат България и работят по клубове в скандинавските страни. Благовест е женен два пъти. Има и от двата си брака по едно момче. А скоро чака да стане и дяд
В началото на 90-те Благовест и Светослав напускат България и работят по клубове в скандинавските страни. Благовест е женен два пъти. Има и от двата си брака по едно момче. А скоро чака да стане и дядо, разкрива самият той пред „ШОУ”!
- Благовест, какво ще правиш на рождения си ден?
- Ще го празнувам семейно.
- Ходите ли си често на гости с брат ти?
- Брат ми идва в България. Аз отдавна не съм ходил в Норвегия. Тази година през юли ще отида, защото синът ми се жени. Сватбата ще е там, в родината на майка му.
- На колко години е синът ти, та ще се жени!?
- 21-годишен е.
- Това е новина! Това е синът от първия ти брак, нали?
- Да. Александър се казва.
- Не сте се разделили, не сте охладнели един към друг?
- Не. В постоянна връзка сме. Той учи във Военно-въздушната академия в Норвегия. Ще става военен летец. Питам го: „Като завършиш, след това какво…?” И той: ”Ще ходя в Афганистан. Като почнат стрелбите, ще идват американците, а ние ще се правим на приятели”. Така ми говори. Така ме успокоява.
- Жената на сина ти какво работи?
- Тя е манекенка. Модел. Какво да се прави – и той като баща си - фамилна обремененост.
- Ти защо се разведе с първата си жена? Тя не искаше да живее в България ли?
- Не, не, това не беше никакъв проблем. Беше несходство в характерите.Трагедии нямаше. Те, норвежките жени, са осигурени. То трагедиите са когато няма пари, нали знаеш.
- А втората ти съпруга с какво се занимава?
- Тя е домакиня. Преди беше модел – каква друга? Румънка е. Запознахме се във Варна.
- Деца имаш ли от втория си брак?
- Да, имам. Пак момче, на 13 години.
- Планираш ли още деца? Ще работиш ли за дъщеря?
- Не, нямам такива амбиции.
- Ти доста дълго си живял в Норвегия, брат ти остана там. Кой излезе по-умния - ти или той?
- То си зависи от човека. На него там му харесва повече. Ние сме различни хора. Така се разви живота, че той си остана в Норвегия, а аз си се върнах в България.
- С какво се занимава сега най-известният български дует?
- С недвижими имоти, но нещата наистина са в криза. Докато едно време предприемачите продаваха на зелено и куцо, кьораво и сакато строеше, защото всъщност строяха с парите на хората, в момента това е немислимо. Цените са паднали. Това е. Според мен сме в окото на кризата.
- Би ли се изнесъл при брат ти, ако много закъсаш?
- В Норвегия се живее. Там е много спокойно. Къщата му е огромна, тъй че все ще се намери едно легло за мен.
- Освен с имоти занимаваш ли се още с пеене, с композиране?
- От време на време за удоволствие. Аз съм си музикант, на мен сърцето ми е свързано с музика. Но в момента условията са много трудни.
- Композираш ли още изобщо?
- Да, да. Но музиката е скъпо удоволствие
- Чувате ли се със Соня Васи?
- Тя ми е обидена в момента. Нещо се разсърди. Аз бях в журито на „Мюзик айдъл” в Пловдив, а тя беше във Варна и нещо каза, че съм бил на страната на Мария.
- Само за това ли ти се разсърди?
- В някакво предаване аз казах, че едно време не е изглеждала както трябва, но има някаква еволюция. Сега изглежда много добре. Това исках да кажа. Но тя беше разсърдена незнайно защо.
- Спомням си, че в началото Данчо Стълбицата й забраняваше да говори?!
- Да, той й забраняваше да говори. Преценил й е тогавашния интелект.
- Ти подозираше ли, че Данчо Георгиев е агент? Както и Тома Спространов?
- Не, никога, и бях много изненадан. Особено за Данчо, защото ние много пътувахме заедно. Направо бях потресен. Батето с неговия освободен нрав?!
- А това, че Хачо Бояджиев е бил, изненада ли те?
- За Хачо не. Той винаги е бил на отговорни длъжности. Тогава, общо взето, не допускаха на отговорни длъжности случайни хора.
- Добре де, а Данчо не се ли е опитвал да ви вербува вас двамата?
- Не, може би защото тогава още бяхме неблагонадеждни. Не е правил опит.
- Коя е последната жълта клюка, която си чул за себе си или за брат си?
- Най-жълтата е определено, че сме били един човек, а не сме били двама. Като чух, щях да падна.
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
Коментари