Бони е една от най-темпераментните фолк певици. Познаваме я също като актриса от филма „Маймуни през зимата", която й даде едно обещаващо начало в тази светлина. На 12 май тя ще представи най-новия си албум - „Продължавам".

Проектът излиза под шапката на старите й продуценти „Съни мюзик", пише ''Всеки ден''. За известно време изпълнителката на хитове като „Полудявам ли", „Огън и лед" и „Онази лудата" се устрои в „Пайнер", но се раздели с фирмата поради „творчески различия".

- Бони, как се чувстваш? Наскоро получи припадък в самолета, докато пътуваше за Холандия за участие. Всичко наред ли е със здравето ти?

- Да, всичко е наред с мен, няма повод за притеснение. Просто последните дни преди да замина, имах голямо натоварване с работата ми и ми се събираха 8 часа сън и две-три хранения за 3 дни. Вече се чувствам отлично и усилено бачкам.

- Готвиш се за промоция на новия ти албум „Продължавам". Звучи ми като ново начало за теб и кариерата ти?

- Не бих казала, че е ново начало, защото не съм се оттегляла, за да се завръщам. Това, че съм имала престой, е нещо нормално за всеки артист, така както и при останалите хора - има си време за почивка, за отдих и вдъхновение. Новият ми албум е по-скоро продължение на това, което правя, но зареден с повече вдъхновение и отдаденост. Пея за голямата любов, приятелството, предателството, вярата, майчинството, жената... Вдъхновението ми за мелодиите на песните ме спохождат съвсем неочаквано.

Имала съм случаи, както си спя, и сънувам, че трябва да направя определена песен. Ставам и почвам да творя. Случвало ми се е, когато нямам хартия под ръка, а ме е озарил творчески потенциал, да отворя опаковката на чорапогащника, който съм си купила, и върху картонената подложка да излея мислите си с молива за грим. Вдъхновението, което получавам, ми е дадено от Господ и то ме спохожда най-неочаквано.

- Какво не се получи между теб и „Пайнер", с които се раздели като продуценти? Ако можеше да върнеш времето, би ли променила нещо?

- Нямам лоши чувства към бившите си продуценти, просто сме пробвали заедно, работили сме известно време и каквото е могло, се е получило. Не намирам вина нито в себе си, нито в продуцента си за това, че вече не сме екип. Ако нещо е трябвало да се случи - то е станало, ако не трябва, насила не може да се получи. Това, което съм запазила, са хубавите моменти, добрите контакти с тях. Не съм от хората, които таят лоши чувства в каквато и да е ситуация, защото за мен животът продължава.

- Какво се случи с плановете ти да завършиш средното си образование?

- Средното си образование го завърших. Имам даже планове да продължа с висше, като една от специалностите, които съм си набелязала, е актьорско майсторство. Защо не и политология, не знам колко мога да бъда полезна в тази сфера, но със сигурност един курс мога да си направя. Другото нещо, което ме интересува, е свързано с бизнес и мениджърска дейност.

- На какво се дължи това, че много от колежките ти изглеждат по един и същи начин, както и песните им?

- За колегите обичам да казвам само хубавото или нищо лошо, затова не мога да изразя мнение за тях. Но имаме много професионалисти, които знаят своята цел и посока, имат собствен имидж, създали са си стил на пеене. Нормално е именно те да бъдат копирани от начинаещите в бранша, които обаче не осъзнават, че това не им прави услуга. Оригиналът си е оригинал, ако си копие, не си идентичен, няма как да бъдеш различен, няма как да те разпознават. Радваме това, което чувам от хората за себе си: „Бони, ти си различна!", но не искам това да ме прави по-специална от останалите.

- Наблюдава се, че фолкът през последната година е позагубил много от потенциала си като най-слушана музика у нас...

- Това са етапи от живота. Денят е различен, събуждаме се, отваряме очи и времето навън може да е мъгливо или много слънчево, всичко останало пак си е така, както е било. Не мисля обаче, че попфолкът е залязъл. Винаги е имало моменти на по-висок интерес и съответно на спад към слушаемостта на този жанр. Като цяло хората се веселят на нашата музика, виждам го по моите участия и тези на колегите ми. Можете да бъдете спокойни, чалгата не е пред умиране. А и няма лоша музика - и в попфолка има ярки и смислени песни, които в действителност докосват душата на хората в определените моменти.

Творчеството ни понякога ги кара да се замислят, да плачат, а друг път пък да се веселят и да танцуват до зори. Случвало ми се е да ме спират възрастни хора и да ми казват, че не слушат моята музика, но имат уважението към мен, което ме радва. Но като цяло угодия ние, хората, нямаме. Винаги ще намерим и на хубавото нещо лошо. Такива сме си, защото, ако бяхме ангели, нямаше да сме на земята.

- Ти в какво търсиш кусурите си обикновено?

- Не харесвам в себе си, че съм прекалено голям перфекционист. Гледам да изпипвам до максималност всичко да е добре. Затова пък, ако виждам, че не мога да го направя, не тръгвам в тази посока.

- Какво мислиш за класациите и титли като „Певица на годината"? Обективни ли са, когато се раздават само между определен кръг от изпълнители?

- Преди години много се палех по тези теми, защо като работещ изпълнител от години нямам отличия, но с днешна дата тези неща изобщо не ги мисля. В действителност най-голямата награда е това, че имам истински фенове, колкото и да са те. Не търся големия, милионен брой, защото него мога да си го платя и по този начин да го набавя - и в Гугъл, и във фейсбук, и Ю Туб. Навсякъде има методи и техники, които в днешно време могат да ти подсигурят тези резултати срещу определени суми. Но аз не целя това, защото може феновете ти да не са най-много, но да са истински и реални, да знаеш, че наистина те обичат и следят, вълнуват се и се интересуват от личността ти. Това е моята най-голяма награда. Донякъде ги разбирам моите колеги, които се стремят към тези отличия. И аз съм си мислила, че това е оценка на труда им, но в крайна сметка той се вижда и без тези награди.

- Съжаляваш ли за експеримента ти с „ВИП Брадър"?

- В никакъв случай не съжалявам, защото аз отлично знам, че не съм идеалната. Това, че са ме показали в лоша светлина в дадени моменти, не прави виновни продуцентите на това шоу. Те просто спазват концепцията на самия формат, а не защото са лоши хора и искат да ни извадят очите с компромати.

- Ти си силно вярваща, а вярваш ли в прераждането?

- Вярвам, дори съм посещавала училища за духовно и личностно развитие, където са ми казвали, че в предишен живот съм била Нефертити. Може би наистина съм била царица на Древен Египет...

- Със Софи Маринова сте много близки, а мислили ли сте за дует?

- Мислили сме си не само за дует, а и за квартет с Тони Стораро и Азис. Всичко е въпрос на организация и време. Но дори и този проект да не се осъществи, това не ни пречи на отношенията, между нас винаги е имало не само колегиалност, а и приятелство.

- Дъщеря ти Михаела ще тръгне ли по твоя път, как мислиш?

- Тя дори вече ще ходи на частни уроци по пеене, а в училище са я поканили да участва в конкурси за млади таланти. Тръгва по моя път определено, макар че не може да се каже, че това ще е нейната професия. Михаела обаче иска да пее в друг жанр музика - поп. Подкрепям я, за мен няма значение какъв е стилът, към който се е насочила, защото, който пее, зло не мисли. Иначе слуша и попфолк, познава повечето ми колеги и даже е много добра тяхна имитаторка, даже и на мен самата. Също така е и критична, не цепи басмата на никого и на мен също. Има определение за Софчето, за мен, за всички.

- На какво я възпитаваш?

- Възпитавам я преди всичко да бъде добър човек, да бъде приятел, да бъде добра ученичка. Искам тя да е добър пример в живота. Не искам да влиза в конфликти, защото автоматично приема лошата енергия на тези, които я предизвикат.

- Коя твоя грешка не искаш да я повтори?

- Смятам, че човек не трябва да се срамува от грешките, които прави, защото, ако не сгрешиш, няма как да се поучиш. Неизбежно е да сбъркаме, а и няма идеални хора. Всеки е правил неща, които не е трябвало, но те са затова, за да се изградим като личности и да продължим живота си напред.