Винаги съм се чувствала свободна жена, затова никога не съм се омъжвала.

На екрана съм друг човек – хубаво е да живееш различни животи чрез киното, но трябва да си вътрешно силен, за да не загубиш самоличността си сред многото герои. С тези няколко фрази определи себе си прочутата актриса Клаудия Кардинале пред първите зрители на дебютния игрален филм на режисьора Борис Десподов „Имало едно време един уестърн”, в който тя е голямата звезда.

Точно в 12.30 в сряда митичната италианка слезе от сребриста лимузина пред столичното кино „Одеон”, облечена в непретенциозен черен тоалет и червено кадифено сако на черни точки, и се присъедини към останалите представители на екипа, които бяха дошли на мястото на събитието минути по-рано.



За пръв път играя себе си пред камерата – Борис го поиска от мен и аз го направих, каза Клаудия и издаде пред журналистите, че първоначалната идея била филмът да е документален, но след като пристигнала на терен, всички единодушно решили да е игрален.

уточни в цифри съпродуцентът и съсценарист на лентата Андрей Паунов. „Стремили сме се не толкова да следваме някаква определена фабула, а определен стил”, обясни той, подчертавайки, че до голяма степен атмосферата в творбата се дължи на мястото, където е заснета: пустинята Табернас в Андалусия – през 1968 г. снимачна площадка и за култовия „Имало едно време на Запад” на Серджо Леоне.

Синьора Кардинале си припомни, че е била единствената жена в този мъжки филм, а невероятният Леоне, преди да щракне клапата за поредния епизод, пускал на актьорите музикална тема, композирана от Енио Мориконе специално за всеки от тях, за да се настроят.



„Случайно открих в интернет това място, където хората все още живеят със спомените от сниманите там уестърни, между реалност и фикция, и имат идентичността на героите, които някога са изиграли като статисти – каубои или индианци”, сподели режисьорът Борис Десподов.

„Корените ми са в Африка. Като млада исках да стана учителка в пустинята, но би било абсурдно да преподавам на камилите”, пошегува се актрисата.

И вече сериозна, добави, че за последно е била в родния Тунис преди няколко месеца – в специална делегация като посланик на ЮНЕСКО след смъртоносното покушение на терористите от „Ислямска държава” над музея „Бардо”. „Много жалко, защото Тунис живееше от туризма, а сега хората се страхуват и никой не ходи там”, коментира тя.

Клаудия Кардинале бе помолена да разкаже за някои от легендарните си колеги. По време на снимките на „Гепардът” Лукино Висконти я карал:

Можехме да станем двойка, но вместо това си останахме приятели. И досега, когато ми телефонира, Делон ми казва: „Здравей, аз съм Танкреди”, а аз му отговарям: „Аз съм Анджелика”, заигра се Клаудия с имената на героите от филма. „Марчело Мастрояни цял живот ме е ухажвал, но аз не му се дадох.

Докато пък заснемем първата сцена от „Имало едно време на Запад” с Хенри Фонда, жена му непрекъснато стоеше до камерата и ме наблюдаваше изпод вежди”, върна лентата актрисата. И допълни, че не знаела, че Хенри Фонда има извънбрачен син, който много прилича на него. Пепе Фонда участва в българската продукция и Десподов дори се е изхитрил да му сложи сини лещи, за да стане копие на баща си.

За подозираната и никога недоказана от медиите вражда със София Лорен, Кардинале довери: „В началото имахме малки проблеми. На общи събития винаги ми казваше: ти влез първа, а аз ще вляза последна, защото съм най-важната. По-късно ми се извини за това поведение с признанието „Ние вече сме сестрички”.

А относно уж съперничеството с Бриджит Бардо в „Петролотърсачките” (или ББ срещу КК) италианката бе категорична: „За мен тя бе най-красивата на света. Папараците си мислеха, че ще се избием взаимно, а ние дълго си разменяхме мили писма, подписани „До моята каубойка, която толкова обичам…”.

Звездата от класики като „Осем и половина”, „Фицкаралдо”, „Денят на кукумявката”, „Красив честен емигрант” и др. е започнала своя път от подиума на конкурс за красота. През 1957 г. тя е коронясана с титлата „най-красивата италианка в Тунис”, където е родена.

„Не си спомням да съм дефилирала, за да се представя. Просто всички момичета бяхме на сцената, някой дойде, каза „Ти си най-хубава” и ме изведе отпред”, разказва Кардинале пред „Холивуд Рипортър”. А първата награда е пътуване до Венеция за Кинофестивала.

Клаудия пристига с майка си и веднага е засипана с предложения за снимки. „Най-смешното беше, че бях по бикини на плажа, а се оказа, че бикините още не са дошли в Италия”, връща се в спомена тя. И понеже в началото отказва всички оферти, снимката й се появява по вестниците със сензационния надпис: „Момичето, което отказа да прави кино”. Докато всички нейни връстнички мечтаят точно за това…

Днес, десетилетия по-късно, същото това момиче вече е участвало в около 140 филма. Пред холивудското издание тя си припомня, че Лукино Висконти, с когото е снимала „Гепардът”, работел много сериозно, сякаш поставя театрален спектакъл. Докато Федерико Фелини, при когото по същото време прави „Осем и половина”, бил хаотичен и не признавал никакъв сценарий, а през цялото време импровизирал.

Кардинале нарича периода на „Фицкаралдо“ в джунглите на Перу най-хубавото време, което е преживяла някога на снимачната площадка. „Най-прекрасното приключение в живота ми. В началото Клаус Кински беше малко труден, но после се промени“. Има сцена, в която актрисата трябва да танцува за индианците чисто гола.

По време на снимките те заплашват режисьора Вернер Херцог, че ще убият Кински. „Не, не го убивайте, снимаме филм“, обяснява им той. Първоначално снимките започват с Мик Джагър и Джейсън Робардс. Робардс обаче се разболява от дизентерия и работата прекъсва. После е заменен от Клаус Кински. Джагър пък трябва да замине на турне и героят му е елиминиран.

От 1966 до 1975 г. Кардинале всъщност е била омъжена за продуцента Франко Кристалди. Но бракът е сключен в Атланта, САЩ, и тя смята, че той няма правен статут в Италия. От десетилетия актрисата живее с режисьора Паскуале Скуитиери, от когото има дъщеря Клаудия.

Поклон пред уестърна

Филмът на Борис Десподов е по-скоро импресия, с която режисьорът се покланя на жанра уестърн и на славната кариера на Клаудия Кардинале.

В него настроението и визията са по-важни от сценария и диалога, по отношение на които, по стара бг традиция в киното, се чувства солидна недостатъчност. Историята за младата българка Мила, която бяга в пустинята от садистичния си съпруг, е добре измислена, но недостатъчно разработена и недотам добре разказана.

Мила се озовава в атракционния парк „Уестърн” – някогашна снимачна площадка, където попада не само в дома на истинската Клаудия Кардинале, но и на нови приятели, за които старият морал на каубойската чест все още важи…

Камерата на оператора Джими Гимферер флиртува по прекрасен начин с лицата на Клаудия и младата Диана Паскалиева (художник по професия), подчертава и неподправената мъжественост на актьорите Алекс Брендемюл, Франсеск Гаридо, Пепе Фонда, Лорънс Бъртън…