„Другата Итака“ (ИК „Изток-Запад“) е сборник с есета от Людмила Миндова.

Текстовете разглеждат с много проникновеност, стил и ерудиция известни имена от югославската литература.

„Другата Итака“ е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач – Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич...

В „Другата Итака“ Людмила Миндова разглежда книгата като изпитание на вярата, като море, в което скачаме винаги презглава и единствено въпрос на откровение и каприз на подводните течения е дали водораслите на смисъла ще ни оплетат и погубят в прегръдките си, или ще се превърнат в Андричевски „крайпътни знаци“, които да ни отведат към някоя друга книга, към някое друго море.

Домът на литературата е винаги в процес на пресътворяване. Всяко следващо поколение има своите разбирания за това как да го съхрани и остави обитаем и затова не е изненада, че като по-консервативен пазител на дома критиката нерядко се оказва неподготвена тъкмо за онези произведения, които впоследствие ще се възприемат като литературен модел. А ние сме само временни гости в този създаван, разрушаван и отново издиган от нищото дом – и би било проява на самонадеяност да си мислим, че той започва и свършва с нас.

„Другата Итака“ е истинска наслада за духа. Дълбоките познания на Людмила Миндова са съчетани с прекрасен стил и изящен изказ. Пишейки тези балканистични рефлексии, Людмила Миндова прави паралели с известни творци от световната литература. „Другата Итака“ е естетическо пътешествие отвъд времето и границите, което води читателите в сърцевината на литературното познание.
Людмила Миндова е завършила специалност „Славянска филология“ в Софийския университет, където по-късно защитава дисертация върху хърватския литературен барок. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016).