Ники Михайлов е във видимо добро настроение. След няколко дни ще празнува рождения си ден в затворен комплекс на брега на Черно море

-На колко ставаш?

-На 27. Каня най-близките си, не съм от този типаж да извикам 100 човека. Имах резервации за Дубай, но в крайна сметка прецених, че цяла година тренирам извън България, ваканцията ми е 4 седмици и ако половината време отново съм в чужбина, няма да мога да им обърна внимание.

-Какво ще си подариш за рождения ден?

-Подарих си този апартамент. Няма да си подаря автомобил или часовник, както преди 3-4 години. Вече мисля малко по-различно. Карал съм ферари, ламборджини, порше... каквото се сетиш, но на този етап това не ми е толкова интересно.

Важно е сега да мисля в перспектива. Бизнес, инвестиции. Грижа се за доста хора. Имам и персонал, който всеки месец разчита на мен. 27 години не е крехка възраст. Баща ми на 25 е имал две деца. Винаги ще има забавления, но сега вместо нова кола, съм запланувал да си купя още един имот.

-От колко време си в този апартамент?

-От 2 седмици. Първите 2-3 дни ми беше доста странно, не ми беше комфортно, може би на психическа основа. И тогава викнахме свещеник да освети апартамента – много позитивен и харизматичен човек. Каза си молитвите. После пихме по едно червено вино. Същата вечер заспах като бебе.

-Какво старо внесе тук?

-3 икони и възглавницата. Иконите са на св. Николай Чудотворец и на св. Мина, от баща ми и дядо ми, те са си с мен винаги. Възглавницата е от мемори пяна, от 10 години си купувам един и същи модел, сменям я на две-две години и половина, когато започне да се деформира. И част от гардероба ми е тук.

Имам доста дрехи и обувки, затова си направих гардеробна до спалнята, а в антрето – шкаф за 80 чифта обувки. Търсих максимално удобство в помещенията и макар че беше трудно и се наложиха много промени, успях да го постигна. Преместих банята, наех стъклари да я направят изцяло със стъклени стени. С осветлението и с озвучаването също беше тежко, докато го измислим. Поставихме тонколони и в банята, защото обичам да слушам музика, докато се къпя.

Проектът за обзавеждането е на L6 studio и арх. Ивайло Захариев по мои идеи, които се опряха на изпълнителите. Осъществяването му отне малко повече от година. 70% от обзавеждането е правено на ръка. Но най-хубавото нещо, заради което купих апартамента, е тази гледка.



-Това ли е първото жилище, което купуваш?

-Да, това е първото ми самостоятелно жилище. От 10 години живея в чужбина и доскоро не усещах необходимост да имам такова. Но, както ти казвах, вече се чувствам по-улегнал и искам, като се прибера в България, да имам нещо мое, в което да вляза и да бъда у дома си. След 2-3 години ще започна да строя къща, много разчупена, с басейн, с много стъкло, а тук ще дойде да живее малката ми сестра. Аз ще си ходя на къщата, живот и здраве, вече с моето семейство.

-Има ли жена до теб?

Има, но не искам да кажа коя е. Реших, че повече няма да афиширам кой е до мен, защото в България много ни пречат, всеки гледа да ти подлее вода. С когото съм, с него съм, нито снимки ще пускам, нито ще коментирам. Не искам 300 000 човека да ми се бъркат. Имам жена до себе си, коя е тя – тайна.

Планирам годеж до година и да имам дете, докато стана на 30. Бих искал 3 деца – 2 момчета и едно момиче. Но това са деликатни неща, намесени са чувства и не знам какво наистина ще се случи. През последната година нямах контузии, за разлика от предишните, намерих си клуб, както се казва – завъртя се колелото.

Намирам, че съм станал по-отговорен, с променено мислене, поведение. Но някои неща при мен няма да се променят. Не съм лицемер, не съм интригант, не съм лъжец. Така съм възпитан от баща си. Не мога да се усмихвам с някого, с когото не ми е смешно. Аз, ако не харесвам някого, му го показвам.

-Сега играеш за турския „Мерсин“. Как се чувстваш в Турция? Понаучи ли турски?

-Мерсин е крайбрежен град с милион-милион и половина жители. Много е топъл климатът, влага огромна, едва се диша още от пролетта, въпреки че е на Средиземно море. От местата, на които съм бил, само в Дубай беше по-топло. Има доста туристи. Дубайски шейхове строят умопомрачителни сгради с хеликоптерни площадки, барове, басейни.

Искат да го развият, да стане като Анталия. Там живея в къща в затворен комплекс – с охрана, с басейн. Турски не съм научил, много е труден, а и имаме 7 преводача в отбора, които превеждат от всички видове езици по света.

На този етап знам нормалните команди и добър ден, добро утро, чисто уважително към хората, които ми дават хляба в ръцете. Знам и как ми казват местните – Нико Абе, т.е. Бате Нико. Хората там ме уважават. В чужбина не са обременени и виждат това, което си ти. А в България журналистите се опитват да удрят и по фамилията ми.

-Какво друго ти харесва там?

-В Турция всички работят и работят добре дори за по-смешни пари от нашите. Ако там ти измият колата, ще имаш една светеща кола, а тук – една претупана. Аз от малък съм перфекционист и като правя нещо, обичам да е изпипано до най-малката подробност, не половинчато. Като купувам нещо, купувам най-доброто. Така е и с апартамента.

-В тази връзка, не мога да не обърна внимание на климатиците и тонколоните ти...

-Спах в седемзвездния хотел „Бурж ал Араб“ в Дубай и ми направи много добро впечатление, че като включиш климатика, не го чуваш. Остана ми в главата, че един ден, като си правя мое жилище, искам абсолютно същия климатик. Архитектът ми пусна допитване по мейла до „Бурж ал Араб“ каква е марката (Daikin) и моделът на климатика и поръчах три за апартамента. Тонколоните също са с най-високо качество – Elipson, ролс-ройса на озвучаването.

-Имаш и интелигентна система за управление на дома.

-Да, с дистанционното управлявам климатик, телевизори, интернет, щори, пердета, лампи... Също и когато не съм вкъщи – докато хапвам някъде с приятели, влизам през интернет, пускам си климатика, паля си лампите. (Bticino e марката на системата за дистанционно управление на дома – б.а.)

-Кой готви у вас?

-Имам професионален готвач, който работи при мен от 2 години. Имам и жена, която е концентрирана върху чистотата на къщата. И двамата пътуват навсякъде с мен. Готвачът се казва Боян Серафимов, дълги години е работил в „Модерато“ като шеф. Той ми готви според програмата, която ми направи д-р Ханс-Вилхелм Мюлер Волфарт, дългогодишен лекар на „Байерн – Мюнхен“ и на немския национален отбор. Легенда в спортната медицина.

Ограничил съм глутена, млякото, спрях ягодите, намалих телешкото, доматите, портокалите, защото тялото ми ги разгражда по-бавно, наблягам на пълнозърнестите храни. Когато ми се хапва сладко, си вземам няколко блокчета чист шоколад.

Преди пиех 2 литра вода на ден, но се оказа, че за моите височина и килограми това е недостатъчно. Сега пия по 3,5 литра, а трябва да са поне 4. Още не мога да ги стигна. Ядях по 3 пъти на ден, сега трябва да ям по 4 пъти. Хранителната ми програма се сменя на 6 месеца. Всичко е подчинено на кариерата ми.



-Виждам и картина, която отразява кариерата ти.

Да, нарисувана е с акрилни бои в стил мюрал арт. Поръчах я на фирма Art Rental по размерите на антрето – тя е 3,50 на 1,50 м и от там ме насочиха към художника Ивайло Боляров, който я направи по мои снимки от четирите върхови момента в кариерата ми – играта ми в холандския „Твенте“ и в Шампионска лига, като вратар на националния отбор на България и когато спечелих „Най-добър футболист на България“.

Източник: Списание EVA