Райно Узунов спечели безапелационно зрителската любов като финалист в риалитито на Би Ти Ви „Фермата". Той е големият победител в първия сезон на шоуто и взе наградата от 100 000 лева.

На 50 години е, родом е от село Елхово, община Николаево, но живее в Стара Загора. Занимава се със строителство. Женен е, има син на 22 години и дъщеря на 17 години, пише "Всеки ден". От 35 години Райно свири на гайда, член е и на коледарския състав в родното си село. За себе си и своето семейство разказва: „Те (младите) моя свят не го разбират. Не са го живели. Скъсала се е връзката между старото и младото поколение. Аз съм си старомоден. Младите не могат да разберат моите ценности, а и не се опитват. И ме боли от това. Съветът, който давам на децата си, е да имат добро отношение към хората. Уча ги, че човек с човек се събира, планина с планината - не."

- Райно, честита победа във „Фермата"! Очаквахте ли такъв успех, когато се записахте на кастинга за шоуто?

- Може би имах някаква малка надежда, съвсем малка. Но победата не ми беше фикс идея.

- Изненадахте ли се, когато съобщиха вашето име като победител?

- В момента, в който видях резултата на Симо на финала, нещата ми се изясниха. За мен беше ясно какво ще стане, когато разбрах, че само 4% от зрителите са гласували за него.

- Защо хората предпочетоха вас пред другите двама финалисти?

- Мисля, че до голяма степен причината за това е, че не съм влизал и излизал от образи в тези три месеца. Не съм излъгал хората. Това за мен е най-важното. Може би то ми помогна по някакъв начин да ги спечеля. Бил съм близо до тях и това, разбира се, ме радва.

- Тези 100 хиляди лева, които спечелихте, разпределихте ли ги вече?

- Още не съм мислил в тази посока. Не обичам да притискам нещата. Всичко още е много сурово. Тепърва ще обсъждаме. За всяко нещо трябва време. Мисля в някакви посоки, но трябва да премислим различните варианти. Имам две деца. Имам дъщеря на 17 години, учи ветеринарна медицина, ще видим дали ще продължи и след като вземе диплома за средно образование. Имам и син на 22 години. Той беше на гурбет в Англия, сигурно пак ще заминава. Сега работи като шофьор, бивш жокей е. Има къде да вложа парите. Имам желание синът ми да продължава да практикува като жокей, пък може да даде Господ да си имаме и собствени коне. Едно е ясно - парите няма да ме променят.

- Но със сигурност ще има голяма почерпка у вас?

- Е, ще има. Няма как да се мине без това. Ще организираме нещо, хората се надяват. Ще събера моите близки, познати, роднини.

- Разказвали сте за вашата коледарска група...

- Вече минаха 4-5 години, откакто съм я създал. Стана съвсем спонтанно с приятелите на моето момче. Направихме я и нещата потръгнаха. Идват и нови деца, и по-малки. Аз не ги връщам. Сигурно ме очакват да се прибера, да започнем да репетираме. И започват едни песни, едни гайди!

- Как ще празнувате Коледа?

- Тази година ще празнувам също както през другите години. Събирам групата ден-два по-рано. Пеем малко, преговаряме нещата. На самия ден - 24 декември - следобеда всички идват с костюмите. Започваме да ги дооправяме, нижем пуканки за калпаците, пак правим репетиция и чакаме да стане 5-6 часа вечерта. Тогава тръгваме от моята къща и обикаляме цялото село. Хората ни чакат, радват се. Аз живея в Стара Загора, но всяка събота и неделя съм на село.

- Има ли много хора в селото, има ли живот?

- Живот все още има, но не е какъвто беше. Стараем се с малкото, което правим, малко да възродим селото. Имаме нов кмет, дойде на финала на „Фермата". Той помага, подкрепя ни. Чувам, че искал да помогне и на нашата група. Вероятно ще се включи и читалището. Досега не съм ги търсил, никого не съм ангажирал с това. Събрахме пари помежду си за костюми, геги, нещата станаха. Сега и те искат да помагат.

- Сега, след като ще вземете 100 000 лева, чувствате ли се богат човек?

- Не се чувствам богат от чисто финансова гледна точка, а и още не са ми дали наградата. Но аз съм богат с хората около себе си, с приятелите си, с отношението ми към тях и с тяхното към мен. Това е богатството. Никога не съм мечтаел да имам милиони, не ламтя за пари и богатства. Благодарен съм на съдбата си.

- Във „Фермата" спечелихте ли нови приятели? Бяхте близки с Мустафа.

- Да, с този човек толкова много се сближихме, че станахме като братя. Уважаваме се, снимките във фермата свършиха преди около месец, но ние още сме близки, чуваме се непрекъснато. Сега по празниците сме се разбрали да се видим и семейно. С Нора се сближихме от жените, с Альона, с Майора, с Дони, Митко... сигурно ще пропусна някого. С Мустафа сме се виждали и след края на снимките, с Нора сме се виждали. По телефона сме се чували с хората. Поддържаме връзка.

- Изброихте почти всички.

- Аз не съм се карал с никого. С Рая също се сближихме - най-малката. Тя се преобърна. Аз й казах: „Ти толкова ще израснеш тук за тези 2-3 месеца, че просто няма накъде". То така и стана. С всеки човек мога да намеря приказка. Не тая лошо към никого.

- Защо решихте да участвате в това риалити?

- То стана толкова спонтанно и случайно! Просто видях две реклами, а те бяха толкова рядко излъчвани... и моят син дойде след работа една вечер, аз му казвам: „Знаеш ли, тука вървят едни реклами за някаква „Ферма". Я бръкни в този компютър да видим за какво става дума?". Аз понеже не мога да работя с компютър, накарах него. И така попълнихме една анкета, изпратихме една коледарска снимка и ме потърсиха за кастинг. И се започна. Поканиха ме на втора среща и ми предложиха да участвам. Всичко го приемах на майтап.

- Преди това пробвали ли сте се в други предавания?

- Не. Сигурно съм преценил, че мястото ми не е било в друго риалити. А за това - почувствах, че мога да съм част от него. Пет години съм гледал крави на село. После се приключи, ясно е защо. Нещата не вървят както трябва. Имало е и хубави неща, и лоши в тези пет години. Така е в този бранш.

- Но пък сега идват пари като за компенсация.

- Да, и така може да се приеме. Аз винаги съм казвал така: един ден и над нашата порта ще изгрее слънце.