А какво означава морал... в България?

Не знам дали да се обърна към Милен Цветков, към продуцентите на Big Brother или към сценаристите... За това се обръщам към вас зрителите, читателите и почитателите. 

Излишно е да коментирам погнусата, която почувствах снощи, когато видях поредната телевизионна гавра. В името на шоуто и рейтинга, от Нова телевизия отново ме накараха да си задавам въпроса - режисирано ли е и това риалити? Наистина ли Милен Цветков допусна в къщата на Големия брат да бъде вкаран психично болен човек? Той е Тошко... от Грудово. След края на видеото, което трябваше да презентира живота на въпросната „звезда", стоях дълго с буквално отворена уста, гледайки право през телевизора, но не и в него. Без дори да съм издала звук, се огледах и установих, че не само аз съм изпаднала в недоумение. Истина ли е това, което ни показаха? Беше ли болен този човек? Мисия, зададена от Big Brother ли видяхме? Какво, по дяволите, става в тая телевизия?

Получих много и все противоречиви отговори. Някои твърдяха, че Тошко се преструва, за да изпълни успешно мисията си, зададена от тайнствения глас на Big Brother, а след няколко дни най-вероятно ще го видим в съвсем нормална и психически здрава форма.

Други ми подхвърлиха версията, че не сценаристите го карат да се преструва на ментално нестабилен, а най-вероятно той сам е избрал да играе тази роля. Всеки от съквартирантите, от всички сезони, е имал някакъв образ, който да поддържа пред публиката и така да задържи вниманието върху себе си. Но що за човек би се правил на луд и колко ще издържи, ако това наистина е актьорска игра?

Шумните коментари, сипещи се покрай ушите ми, щяха за малко да ме накарат да пропусна най-важната реакция след видео-визитката на Тошко. Там, през три столични квартала от моя, едно 13-годишно момче гледаше същото предаване, без обаче да си задава същите въпроси и без някой да му поднася същите отговори. Това момче, с все още непокварена душица, гледаше ококорено в телевизора, а сълзите му се стичаха така бързо, сякаш те бяха платили за рекламното време и трябваше да се излеят възможно най-скоростно, за да не идат на кино вложените средства.

И ето, в главата ми пак нахлуват въпроси... Това ли е цената на успешното риалити? Да разплачем децата си, да покажем колко съжаление може да събуди един болен човек у нас, да се прекръстим пред малкия екран с „Пази, Боже" ... Е, сега спокойно мога да кажа, че Милен Цветков води най-успешното риалити този сезон, ако това са критериите. Поздравления за Онова шоу, което накара едно 13-годишно момче да остави електронната игра и да се хвърли в скута на майка си, недоумявайки защо по телевизията, която уж трябва да ни забавлява, показват болни хора, които „стават за смях", заради недъзите си. Тези хора, които заради различността си, безпомощността си и желанието си да бъдат обичани, се обрекоха да бъдат маймуни в клетката на Нова телевизия, не могат да обясня на това момченце, че състраданието и умилението, с които се отнесе към психично болния Тошко, може да се окажат един час нестихващи сълзи за тоя дето духа... Защото ако всичко, което ни показаха сценаристите на Big Brother снощи, се окаже актьорска игра и мисия на съквартиранта, не само в моята глава ще се родят още въпроси, а и в онази ученическа, формираща се и подръжаваща на телевизионните си идоли, главица на едно обикновено 13-годишно момче.

А ако е истина? Ако Тошко е психично болен? Как да дам отговор на въпроса - защо са го взели в къщата; защото са го допуснали на кастинга; как ще се грижи за себе си; не е ли прекалено жестоко, дори за едно животно с недъг да бъде затворено в клетка, а какво остава, когато се отнася за човек?! Надявам се, че каквато и да е истината, ще излезе и няма да ми се налага още една вечер да прекарам, взирайки се в обърканите, разплакани и ужасени очи на едно чувствително момче. 

б.а. Смисълът на материала е насочен към цялостната картина на риалити програмите и влиянието им!