Николай Мартинов: Това беше моята игра

- Николай, защо така гласуваха зрителите, от лидери ли имат нужда?

- България е жадна за герои, нормално е да гласуват така. Победата е пълна. 90 процента са си чисти сто процента. Пожелавам на политиците да работят по начина, по който аз, за да имат и те такъв вот.

- Къде се оцелява по-трудно - тук или там?

- Това беше моята игра. Нямаше начин да не оцелея. Бях най-мотивираният и най-подготвеният играч, но без публиката нямаше да мога да оцелея. Имал съм трудни моменти в живота, но мисля, че съм ги надскочил.

- Каква ти беше стратегията?

- Влязох в играта безидейно. Нямах стратегия. Дъщерите ми ме бяха посъветвали като вече минали през "Сървайвър" как да играя. Но нито един от съветите им не взех под внимание и правех точно обратното. Явно при мен изненади винаги има.

- С честна или с нечестна игра се печели по-сигурно?

- Аз играх честно, по правилата. Не бях като Спас, който крадеше чуждите чинии, или като Галя, която не спазваше правилата. За миг не си позволих на дребно ниво да правя интриги. Силните побеждават честно, слабите използват други инструменти за победа.

- Кое е най-запомнящото се преживяване?

- Май най-вълнуваща ми беше срещата с китовете.

- Кои ще ти останат приятели?

- Хората, които до последно не ме предадоха и гласуваха за мен: Здравко, Живко, малкото Силве, Яна.

- Какво разбра за хората?

- Че могат да бъдат лесно манипулирани.

- Имат ли нужда политиците да възмъжеят на един "Сървайвър"?

- Да, да ги пратят на Тамбукту. Политиката не ми е страст, но залагам на хора като Бате Бойко. Опазил ме е Господ от политика! Не искам да променям характера си, а политиката е машина, която може да направи от най-достойния човек леке.

- Как успяваш в живота?

- Заобиколен съм само от приятни хора, около мен всичко е красиво, не се натоварвам излишно с проблеми. Живея така, че около мен да има само усмивки.

Интервю на в. "Стандарт"