Гала: Влюбена съм в риболова

Телевизионната любимка Гала, чието истинско име е Галя Будева, е родена в Плевен. Завършила е Великотърновския университет, специалност педагогика и детска психология. Работила е като модел. Участвала е в предаванията на БНТ шоу "Невада", Топмодел "Зодиак", "Фамилия ток-шоу". Водеща е на "На кафе". Семейна, с едно дете.

- Кога се запалихте по риболова?

- Когато бях ученичка, всяка ваканция ходех при баба и дядо в Долни Вит. Селото се намира на Дунав и в него има доста рибари. Дядо ми и баща ми ме научиха да ловя риба. В семейния ни албум има една снимка, на която е баща ми с уловен от него сом, дълъг близо два метра и двайсет сантиметра. Винаги с интерес съм слушала разказите му как се е борил с рибата и как е успял да я извади.

- Какво е за вас риболовът?

- Преди всичко разтуха. Не мога да се похваля с големи риболовни успехи. За мене е удоволствие самата подготовка, настройката за риболова и няколкото часа сред природата. Аз не съм от рибарите, които се тръшкат колко и какво ще хванат. Много е важно мястото за риболов да е красиво. Не бих отишла на някой ужасен гьол, само защото там много кълве и има риба.

- Обичате ли овациите по време на риболов, когато хванете голяма риба?

- Естествено, въпреки че не мога да се похваля с кой знае колко големи риби. Харесват ми всички приказки по време на риболов. Суматохата, суетенето, хапването, пийването, всичко това е една приятна емоция.

- Как приготвяте рибата?

- Сещам се за едно пребиваване с екипа на "На кафе" в Рибарица. В близкия рибарник хвърляхме захранка и се състезавахме кой ще хване най-много риба с едно загребване с кепчето. Състезанието продължи и в кухнята на студиото в София. Аз и няколко мои колежки трябваше да приготвим пъстървата - всяка по свой начин. Колегите дегустираха и ме класираха втора.

- Кое е общото и различното между платения риболов и платената любов?

- При платената любов консумираш и си тръгваш, докато при платения риболов можеш да занесеш нещо вкъщи. Общото е, че някои предпочитат да си платят и да постигнат по-бързи резултати.

- Вие сте най-чаровната стръв за зрителите на Нова телевизия. Как го постигате?

- Старая се от време на време да внасям разнообразие в предаването, защото, както и при риболова, една стръв постоянно не върви. Опитвам се да не съм винаги една и съща, влизам в различни роли. Често правим промени, защото ни се иска да сме интересни за различните вкусове.

- Има ли нещо общо между телевизионната журналистика и риболова?

- На телевизионния журналист винаги му се иска да улови някаква голяма новина, да е този, който оповестява събитието. Не винаги обаче успява. В много случаи, както и при риболова, го изпреварват околните. И при двете е необходим късмет.

- Има ли лапнишарани сред колегите ви в Нова телевизия?

- Сигурно има. Аз самата често съм лапнишаран. Много доверчив човек съм. Такава се харесвам, не бих искала да подхождам със съмнение към всекиго и към всичко. Не мисля, че това е кой знае колко лошо качество.

- На какво ви е научил светът на мълчанието?

- Аз съм доста бъбрив човек. Засега на нищо не ме е научил, но може би трябва да се позамисля и да се вгледам в поведението на рибите. Сигурно е по-лесно на хората, които не говорят много. Аз рискувам често да греша в нещата, които казвам, да изтърсвам някоя глупост и после да съжалявам. Ако си затварям устата като риба, ще ми е по-лесно.

- По какво си приличат политиците и риболовците?

- По приказките - едните говорят за велики неща, а другите - за големи риби. В крайна сметка и едните, и другите лъжат. Е, риболовците малко по-благородно... Последното нещо, на което трябва да разчита един политик, е късметът. За съжаление, нашите политици приличат много на риболовците, разчитат предимно на късмета и на случайността.

 - Разкажете някоя забавна история, случила се по време на риболов.

 - Пак е от Рибарица. Бяхме на почивка. В началото с моя приятел Жоро Крумов, който правеше предаването "Наслука" по БНТ, се хвалехме, че "ще уморим рибата" и че ако не сме ние, другите ще стоят гладни. Когато най-накрая отидохме за риба, не хванахме нищо. За да не сме с празни ръце, минахме през един рибарник и купихме пъстърва. Останалите приятели разбраха и ни се подиграваха до края на почивката. Не си признахме неуспеха. Измислихме хиляди причини, за времето, стръвта, такъмите..., но никой не ни повярва.

Източник: в. "Телеграф"