Интимно
Как да преживееш летния си романс
28 септември 2009 | 11:51
За много от нас летният отпуск е не само плажове, екскурзии, средиземноморска кухня, но и див, незабравим,...
За много от нас летният отпуск е не само плажове, екскурзии, средиземноморска кухня, но и див, незабравим, завладяващ роман. Много от нас, отправяйки се някъде на почивка, се надяват да срещнат НЕГО или НЕЯ, да преживеят страст и ревност, мъка и безразсъдство. Именно летните романи ни дават възможността да изпитаме цялата гама от емоции.
Но малко са тези, които могат правилно и безболезнено да преживеят края на този роман, въпреки че всички ние прекрасно разбираме от самото начало, че някога, ако бъдем по-точни, след две седмици той ще свърши и ще настъпи истинският обикновен живот към който сме привикнали.
Как да намерим равновесие след умопомрачителния летен роман? Как да избегнем депресията?
За съжаление, универсална рецепта няма. Всеки от нас може да преживее тази раздяла по-силно от другите, нали всеки смята, че любовта му е била най-истинската, чувствата му са били най-искрените и болката от раздялата най-непоносимата. И ето в този момент, когато ти се иска откровено да заплачеш, да захвърлиш всичко и да заминеш при твоя "ПРИНЦ" завинаги, си заслужава все пак да приложиш на практика няколко съвета.
На първо място и сам разбираш, че за нея/него времето, прекарано с теб, е било прекрасна приказка, повторението на която в условията на всекидневието е невъзможно и дори нежелателно. Затова не си заслужава да се огорчаваш заради раздялата и отсъствието на писма. Разсъждавайки трезво, ще разбереш, че и твоето убеждение, че го/я обичаш също не е напълно оправдано. На теб ти е нужен не „който и да е", а именно онзи „спокойният, увереният, любезният..." и т.н. А точно такъв човек е твърде вероятно да не съществува в природата. Такъв той е бил далеч от бита, работата и проблемите.
Трябва да кажем, че освен внезапния край, летният роман има още един отрицателен момент. Съвсем не винаги и не всички мъже възприемат безобидния флирт на жената на почивка напълно адекватно. Много често се случва така, че малките знаци на внимание се възприемат непременно като близост. В такива случаи може да се стигне и до употреба на сила.
И вместо да донесе приказка - още една психотравма. И само грамотното и разумно поведение на жената, където внимателно е проверен всеки жест, всеки поглед, всяка казана дума, може да помогне да се избегнат подобни неприятности и да направи така, че всичко да се случва доброволното със съгласието и на двете страни. Ако това ти се е отдало великолепно, може да се смята за положително обстоятелство.
Не трябва да се забравя, че жените имат възможност да се променят по много начини, което съществено се отразява на самочувствието им. Мъжете нямат такъв богат избор, но жените имат. Затова променяй се - всичко, което пожелаеш, от цвета на косата до работата. Това е нов етап в живота, на чист лист, но със заряд на лятна енергия.
Препоръчително е да се плаче! Не си струва да избягваш мислите за своя герой, сълзите, страданията. Всеки психолог ще ти каже, че здравословната депресия при раздяла е нещо нормално. Такава депресия не е болест, а своеобразна работа и това страдание не може да се прескочи. Да се избавиш бързо от болката може само по един начин - да преживееш отново всичко, колкото може по-бързо на трезва глава. Опитите да избегнеш това само ще проточат тежките чувства за месеци и години. Затова плачи, плачи много. Един ден страшно ще ти омръзне.
Сподели мъката си! Ако този роман така се е запечатил в теб и мъката и сълзите не престават, открий си блог или намери друг начин да опишеш твоя роман с вкус, с удоволствие, с всички малки подробности. Преживей отново как сте се запознали, как сте се гледали и т.н. Не само, че ще излееш всичко от себе си, но може дори да си поплачеш пред монитора от нахлуващите спомени, а може да станеш най-читаемия автор, на практика - Звезда!
Още един шикозен вариант да се справиш с внезапно нахлулата любов, това са Интернет форумите. Намери два-три активно посещавани сайта, въведи там тема „Влюбих се, умирам", опиши подробно своята любов и най-главното, не забравяй да си припомниш и нещо не много хубаво случило се между вас. Ще получиш такива словесни отговори по адрес на твоя избраник(чка), които няма къде да чуеш на друго място. Прочитайки няколко страници с подобни отзиви много скоро ще разбереш, че твоят герой (ня) не те заслужава.
Усмихвай се и си тръгни навреме! Ако ти предстои да заминеш в отпуск и подозираш, че непременно ще завъртиш някой умопомрачителен роман с местен абориген, запомни едно важно и интересно нещо - има такъв психологичен прийом - заставиш ли себе си да се усмихваш и сърцето ти веднага ще се стопли. Същото е и с признанието в любов - ако пет пъти кажеш „обичам те", то на шестия сам ще повярваш в това. Затова не преминавай в отношенията на друго ниво. Не трябва да убеждаваш себе си във вечна любов към новия си приятел, защото след това наистина ще повярваш и ще страдаш.
И още, тръгни си навреме! Когато почувстваш, че отношенията ви стават твърде близки, че разни лични подробности стават достояние един на друг - разходи се покрай морето, в планината, посети дискотека..... Отишла си на почивка, а не да се натоварваш с проблеми, затова се отнасяй към всичко с по-голяма лекота.
Хубаво е да знаеш какво се случва с теб в действителност. От гледна точка на науката отдавна е доказано, че при влюбените хора в мозъка в зоната на „влюбеност" се произвежда вещество известно като допамин, каращо човек силно да желае нещо или да очаква награда. Допаминът е изследван от гледна точка на хазартните играчи и изследванията показват, че печалбата води до рязко отделяне на това вещество.
В случай на любов се оказва, че рязкото отделяне на допамин ни кара да изпитваме страст, желание, понякога излизащи извън контрола на разума. В стремежа си да постигнем взаимност сме готови на всичко. И интересното е, че "зоната на влюбеността" се оказва на същото място в нашия мозък, където се намират основните центрове, регулиращи потребността на човек от храна и вода. Така че любовта всъщност може да се сравнява с най-естествените ни потребности.
В случай на раздяла с любимия или скъсване с него реакцията на мозъка се оказва много активна. Допаминът поражда желание да бъдеш до любимия и неговото отсъствие създава трагично противоречие между желание и потребност. Учените са доказали това, което отдавна е известно - любовта не зависи от разума и да се бориш с нея е безполезно.
Утешителното за всички преживяващи раздяла с любимия е, че в крайна сметка нещастната любов не може да продължава вечно. Реакцията на зоната на "влюбеност" на раздялата постепенно става все по-малко бурна, а след това по правило съвсем изчезва и мозъкът придобива свобода в търсенето на нова любов.
Затова ридай колкото ти душа поиска, само не забравяй едно - тази влюбеност е като хремата: Ако я лекуваш, ще мине за 7 дни, а ако не я лекуваш - след седмица.
източник: