Ейприл Ашли - първият трансексуален модел

Модната индустрия изглежда много по-различно днес, отколкото преди 60 години, когато транссексуалният модел Ейприл Ашли стъпи на сцената. От 60-те години на миналия век доскоро трансмоделите се разхождаха по модните пътеки с различна степен на успех, като много от тях бяха принудени да крият самоличността си, за да гастролират на подиума. Днес ситуацията е друга и може да се каже, че има доста влиятелни транс модели в историята.

Английският модел Ейприл Ашли се счита за първия успешен транссексуален модел. Той е роден в Ливърпул, Англия през 1935 г. Претърпява операция за смяна на пола на 25-годишна възраст, което го прави един от първите британци с такава операция. След като се мести да живее в Лондон, започва да работи с редица известни фотографи. Освен това се качва на подиума за дефилета, а популярните списания овековечават Ейпри Ашли в модните си фотосесии. През 1961 г. самоличността й е разкрита и това стопира кариерата й, защото след като историята й е разказана в медиите, модните къщи спират да работят с нея.

Всъщност по онова време било достатъчно да се обявиш за транссексуален, за да прекъснеш всякакъв вид кариера. Днес обаче, благодарение на пионери като Ейприл Ашли, много модели от една и съща общност успяват да намерят своето място в света на модата, като могат да бъдат гордо свободни да изразяват своята идентичност.

След време тя е удостоена с изложба в Музея на Ливърпул, както и издава автобиографична книга. Атрактивната личност почина през декември 2021-а на 86 години.

По-голямата част от 86-те години на Ейприл Ашли бяха тежкият живот в живота на трансексуален пионер, отхвърлян много пъти от обществото и съпътстван от скандални обрати. Но тя никога не съжалява за деня през 1960 г., когато рискува живота си, за да се превърне в истинското си аз чрез операция за смяна на пола. Операцията й струва продължителна болка, освен трудно събраните 2500 паунда. Но в напреднала възраст Ейприл е категорична, че е щастлива от трансформацията и никога не е съжалявала за избора си. Що се отнася до трудните моменти тя дава следния съвет: „Вдигнете брадичка… бъдете толкова смели, колкото можете!“

Ейприл е родена в Ливърпул като Джордж, едно от шестте деца на Фредерик Джеймисън, готвач на Кралския флот, и съпругата му Ада (по рождение Браун). Първият път, когато баща й я вижда като жена й казал: „Скъпа, винаги съм знаел“ и я приема.

На 16 години Джордж се присъединява към търговския флот. По-късно по време на отпуска прави опит за самоубийство край брега в Лос Анджелис - безуспешен. След това доброволно влиза в психиатрична болница в Ормскирк в Ланкашър, където умолява лекарите да стане по-мъжествен. Лекуван е с хормони и електрошокова терапия, но не издържа на напрежението и успява да избяга от ада, за да замине в Лондон, където за първи път се облича като жена, предусещайки че един ден ще се трансформиа в такава.

На празник в Париж се влюбва в певеца и артист Coccinelle, който му помага да стане танцьор под името Тони Ейприл и така започва да работи в нощния клуб Le Carrousel, известен със своето транссексуално кабаре. Неговият страхотен хедлайнер, Coccinelle, го препоръча на клиниката в Казабланка на хирурга-пионер в този род операции Жорж Буру. Отнема седем часа за операцията за пренареждане на пола, след което поздравява новата Ейприл Ашли с „Bonjour, Mademoiselle“, когато се събужда вече жена.

Връщайки се във Великобритания се регистрира официално като жена, като започва да се изявява като модел, както и участва във филма "Пътят към Хонг Конг". Но през 1961 г. един от приятелите й продава тайната на Ашли на в. Sunday People и оттам нататък агенцията й анулира всички ангажименти. По-късно прави опити да работи като сервитьорка, но и тук удря на камък, след като стигат до миналото й. 

Ейприл Ашли има зад гърба си два брака. През 1963 г. се омъжва за аристократа Артър Камерън Корбет. Разводът им през 1970 г. отбеляза забележително правно решение, когато съдията постанови, че тя все още е биологичен мъж и следователно бракът е невалиден. След вторият брак остава да живее в Сан Диего, Калифорния, където работи за Грийнпийс, преди да намери работа в занаятчийска работилница. Нейните калифорнийски колеги обаче не я питат коя е. Просто историята й така или иначе започва да става все по-малко екзотична.

Ашли обаче копнее да се завърне в Обединеното кралство и през 2005 г. успешно се обръща към вицепремиера Джон Прескот да й предостави акт за раждане, който я признава като жена. Дотогава Обединеното кралство въвежда Закона за разпознаване на пола от 2004 г.

Поради липса на плащани национални осигуровки, пенсията на Ейприъл е повече от мизерна и тя живее в тежки обстоятелства до края на живота си. Същевременно Ливърпул я прави почетен гражданин през 2015 г., а изложбата „Портрет на дама“ продължава цяла година в Музея на Ливърпул, преди да бъде прехвърлена в Лондон.

Вторият мемоар на Ашли - "Първата дама", излиза през 2006 г., но се оказа, че големи части от него са взети директно от първата й автобиография, "Одисеята на Ейприл Ашли", написана през 1982 г. от Дънкан Фалоуел. Когато издателят на първата книга забелязва плагиатството, втората книга е изтеглена от пазара. Ейприъл Ашли никога не дочака своя биографичен филм, въпреки че тренираше актьора Еди Редмейн за секси тембър на гласа и поведение в лентата The Danish Girl (2015), посветен на първата транссексуална жена в света.

След смъртта на Ейприл Ашли на 27 декември 2021 г. певецът Бой Джордж написа в Туитър: „RIP April Ashley! Сила на природата и транссексуална Върховна жрица!“ Активистът за правата на гейовете Питър Тачъл я нарече „великият транс пионер от десетилетия“ и „герой“. „За мен беше чест да я познавам и подкрепям в по-ранна ера, когато тя беше обидена, след като беше описана като транс“, каза той. Транссексуалният активист и актьор Джейк Граф написа: “Напусна ни истинския пионер на транссексуалната общност. MBE на Ейприл Ашли беше определението за благодат и смирение, въпреки че тя се бори усилено през целия си живот за мястото си в обществото. Истинска кралица. Тя си отиде, но никога няма да бъде забравена.”