„Далечна светлина” на Софи Лагуна

„Далечна светлина” на популярната австралийска авторка Софи Лагуна разказва една необикновена история за това какво означава да бъдеш различен, за болката, добротата и неугасващата светлина на хоризонта.

„Далечна светлина” е носител на най-авторитетната литературна награда на Австралия - „Майлс Франклин“, която се присъжда на романи, имащи висока литературна стойност и представящи отлично австралийския дух и начин на живот.

Софи Лагуна завършва право, но артистичните ѝ заложби я насочват към света на киното и литературата. Романът „Далечна светлина“, втората ѝ книга за възрастни, е носител на най-авторитетната литературна награда на Австралия - „Майлс Франклин“, която се присъжда на романи, имащи висока литературна стойност и представящи отлично австралийския дух и начин на живот.
Многобройните детски книги на Софи Лагуна са лауреати на редица престижни отличия, включително Годишните награди на Австралийския съвет за детски книги и Литературната награда на Губернатора на Куийнсленд. Романите ѝ са издадени в САЩ, Великобритания и в редица страни от Европа и Азия.

Запознайте се с Джими Флик - той не е като другите деца и голяма част от света на възрастните остава непонятна за него. Джими не разбира защо баща му се ядосва постоянно, а единственият човек, който му помага да се ориентира в сложния заобикалящ го свят, е майка му. Мама е опора, защита и убежище, тя преглъща собствената си болка, за да помага на своето малко “чудо” да преодолява човешката жестокост и агресия и да се справя със своята самота. Тя му показва пламъчето светлина, което грее в очите на животните, само тя е в състояние да укроти неудържимия му темперамент.

Но скоро светът на Джими започва да се разпада, той няма към кого да се обърне и се налага да се ориентира сам из неразгадаемата действителност, която го заобикаля. Малкото момче не може да потърси облекчение дори в сълзите, защото е забравило къде се намира машината за плач и по какъв начин се пуска.

История за това какво значи да бъдеш различен, за степента на болка, която едно дете може да понесе, преди да се пречупи,за добротата, скрита у всекиго и за далечната светлина в края на пътя, която ни спасява и в най-мрачните мигове от живота.