„Пътепис из Италия през Швейцария и Германия“ от Мишел дьо Монтен

„Пътепис из Италия през Швейцария и Германия“ (ИК „Изток-Запад“) е уникален документ за живота през XVI в. и ярко свидетелство за нов светоглед, признаващ човешкото многообразие. Книгата ни предлага удоволствието да научим повече за забележителната личност на Мишел дьо Монтен.

Книгата включва бележките на Монтен от пътуването му през Франция, Германия, Швейцария и Италия. Текстът има интересна история. Открит е през 1770 г. , почти два века след смъртта на автора, от краевед в замъка „Монтен“ (Югозападна Франция). През 1774 г. ценната находка е публикувана за първи път под заглавието „Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия“. Първата част от бележките – около 45 % – е написана от анонимен секретар, който впоследствие е освободен и Монтен сам довършва описанието на пътуването си. Част от бележките Монтен пише на френски, а друга на италиански. Каква е историята на пътуването? През 1580 г. Монтен е на 47 години, първите два тома на фундаменталното му съчинение „Опити“ вече са факт. Френският интелектуалец решава да си почине от писането и да обърне внимание на здравето си, като се отдаде на пътешествие в съседни на родината си страни. Това е първи превод на български на всички бележки по въпросното пътуване. Монтен не е възнамерявал да публикува текста, което придава на документа още по-голяма стойност, защото среща читателите непосредствено с големия френски мислител. Бележките са водени като записки за лична употреба и имат частен, неофициален характер.

Ценителите на Монтен виждат в пътеписа ярко потвърждение на таланта на мислителя. Съчинението ни помага да разберем някои от основните идеи във философията на Монтен и да го видим като човек в естествена светлина. Бележките на Монтен се отнасят главно към три основни области: околния свят, паметниците от миналото и останките от него, и самонаблюдения по време на водолечението. Френският мислител застъпва идеите за културното и религиозно многообразие, като равнопоставя националното и общочовешкото. Изданието излиза в елитната библиотека „Тезаурус“. Преводът от френски, предговорът и обяснителните бележки са дело на проф. Стоян Атанасов, автор на превода от италиански е Сава Славчев. Оформлението на корицата е на Румен Хараламбиев.

Откъс:

Тази година с разрешението на папата карнавалът в Рим бе по-свободен в сравнение с това, което е бил преди няколко години: ние обаче не видяхме в него нищо особено. По Вия дел Корсо – една дълга улица в Рим, чието име идва от тези надбягвания, – се пускат да тичат голи от единия край до другия, колкото им сила държи, четири-пет деца или няколко евреи, или пък старци. Когато ги виждате да минават покрай вас, гледката не е приятна. Същото се прави и с коне, яхнати от малки деца, които ги пришпорват с камшик, или магарета и биволи, бодвани с остени от конници. За всяко от тези надбягвания има награда, наричана il palio . Като предмет наградата представлява кадифено или платнено парче. На определено място от улицата, където дамите виждат най-добре, има чучела, мушкани от конниците: по принцип само благородниците са добри в тези упражнения на кон. За подиума, който им поиска да направят, г-н Дьо Монтен заплати три екю. И той беше седнал на много хубаво място на улицата.
През дните на карнавала можеха да се видят предостатъчно всички красиви благородни дами в Рим: в Италия те не си слагат маски като във Франция, а се показват с открито лице. Колкото до съвършената рядка красота, и тук, като във Франция, имаше не повече от две-три красавици, но никоя не беше превъзходна; общо взето обаче, тукашните са по-приятни от френските, а грозните – по-малко, отколкото във Франция. Главите им тук са безусловно по-добре поддържани, както и долната част на тялото. Женското тяло е за предпочитане във Франция, защото тук жените са много отпуснати в талията и ходят като нашите бременни дами; но походката им е по-достолепна, по-плавна и по-нежна. Между накитите по дрехите на тукашните жени и на нашите няма място за сравнение: тукашните са покрити с перли и скъпоценни камъни. Навсякъде, където римлянките се показват пред хората – било в карета, било на празник или в театъра – те не се придружават от мъже: но танцуват твърде свободно прегърнати. Тогава мъжът може да говори с тях и да им докосва ръцете.
Мъжете носят при всички обстоятелства много семпло облекло в черно и от флорентински серж; и понеже са малко по-мургави от нас, не знам как става, но не приличат на херцози, графове и маркизи – каквито всъщност са, – а донякъде на хора от простолюдието. Иначе са изискани и в най-висока степен изящни, независимо какво говорят обикновените французи, които не могат да смятат за изящни хората, които трудно понасят редовните им крайности и наглости. Във всичко ние правим така, че си навличаме неодобрението на другите. Въпреки това те изпитват някаква стара привързаност или почит към Франция. Така някои французи биват приемани с уважение и гостолюбиво, колкото и малко да го заслужават или само защото се въздържат да ги дразнят.
В деня на Блажени четвъртък той отиде на празненството, организирано от кастелана . Имаше големи приготовления, по-специално един амфитеатър с богат художествен реквизит за състезателните двубои. Те се провеждат, когато се стъмни преди вечеря в един четвъртит хамбар с овална ниша по средата. Между другите особености паветата бяха боядисани в червено, а подът – с вар или с гипс. Върху тази основа в бяло се полагаше пергаментов или кожен лист, пробит с шило. После се минаваше отгоре с четка, потопена в червена боя. Тя проникваше през дупките и оцветяваше паветата. Така много бързо – за два часа – можеше да се боядиса корабът на цяла черква. На вечеря съпрузите поднасят на своите жени питиета и всичко, което те поискат. Сервираха в изобилие печени птици, забучени с пера сякаш са живи, цели петли, варени в стъкленици, множество диви и питомни зайци, птичи пастет; кърпите за избърсване от храната са превъзходни. Дамската маса с четири ястия имаше няколко плота, а под нея бяха наредили друга маса, цялата с конфитюри.
Те не носят маски, когато си ходят на гости. Не се труфят, когато се разхождат из града или когато играят на пръстен . В деня на Блажени понеделник имаше две красиви групи богато облечени участници, които се състезаваха по удари върху чучело . И най-вече те ни превъзхождат по броя на красивите си коне.