Писателят Елис Шуман гостува в България през юни

Атентатът в Бургас от лятото на 2012 г. и последвалото го разследване са акцент в криминалния роман „Бургаската афера” (ИК „Сиела”) на израелския писател Елис Шуман. Авторът пристига в България в средата на юни, когато ще бъде и представянето на книгата.

Известният любител на българската природа и кухня Елис Шуман гостува у нас от 15 до 21 юни, за да представи новата си книга „Бургаската афера”. Романът, който излезе в навечерието на Пролетния базар на книгата, преплита факти и фикция, проследявайки атентата на летище Сарафово от 18 юли 2012 г., както и последвалото го разследване.

Сюжетът се разгръща непосредствено след терористичния акт – служителят на ДАНС Бойко Станчев и агентът на Мосад Аяла Навон тръгват по следата на предполагаемите поръчители на атентата. Изненадващо от миналото на Станчев изскачат сенки, които възпрепятстват разследването – главният отговорен за трафика на женска плът по Черноморието избира именно дните след атентата в Бургас, за да си отмъсти на служителя на ДАНС, който го е вкарал за дълго зад решетките преди време. Героите на Шуман се впускат в бясно преследване, чиято кулминация е опит за терористичен атентат в сърцето на София. Авторът Елис Шуман преплита реални факти от разследването около атентата на летище Сарафово от лятото на 2012 г. с няколко измислени сюжетни линии, за да предложи на читателите един напрегнат и интригуващ трилър, в който участват български гангстери, арабски терористи, подкупни ченгета и смели агенти на тайните служби.

Роденият в Айова, САЩ, Елис Шуман емигрира в Израел в тийнейджърските си години. Завършва образованието си в Йерусалим, а след три години в израелската армия се отдава на спокоен живот в южните части на Израел – заедно със своята съпруга Шуман основава кибуц и се занимава със земеделие и туризъм. Работи в хотел Neve Ilan Hotel, а впоследствие и в хотел „Хилтън” в Йерусалим – като инспектор на храната и напитките. Шуман се занимава изключително с популяризирането на Израел – пишейки в различни сайтове и онлайн списания. През 2004 г, започва работа в маркетингова компания, занимаваща се с онлайн игри. Именно тя го довежда до България, където живее от 2009 до 2010 г. Елис Шуман толкова се впечатлява от страната ни, че това е втората негова книга, посветена на нея, след като през 2013 г. издава романа Valley of Thracians („Долината на траките”). Повече за Шуман научаваме от блога му http://ellisshuman.blogspot.bg/, както и от http://shumansinbulgaria.blogspot.bg/ (посветен на приключенията му в България).

Скоро ще стане ясна и датата за премиера на „Бургаската афера”, на която Шуман ще представи лично новата си книга.

Откъс от „Бургаската афера”, Елис Шуман

Последната им инструкция беше пределно кратка: „Качи се вътре“.
„Странно“, каза си мършавият. По-логично бе да остави ра¬ницата в багажното отделение и да се отдалечи незабелязано. Беше със северни черти и биеше на очи; щяха да разберат, че не е от групата. Кой ще го пусне вътре?
Но заповедта беше заповед, а той беше тук, за да следва во¬лята им. Избута шофьора и се качи в салона. Смяташе да оста¬ви раницата и бързешком да слезе. После тихичко да се запилее някъде. Бавно, спокойно, с нормална крачка. Без да извръща поглед, без да привлича чието и да било внимание.
Щяха да тръгнат и да го забравят на секундата. А той щеше да е далеч от тях, при съучастниците си. По краткия път до Слънчев бряг арабите щяха да задействат взрива и толкова. Надали щяха изобщо да го чуят; а трябваше, за да са сигурни в успеха на мисията си.
- Ако обичате - каза той на бременната жена, която запречваше прохода между седалките. Бутна я леко и тя се отдръпна стреснато.
Не го ли чу?
- Ако обичате - повтори той, усмихвайки се изкуствено.
Жената най-сетне се отмести, пропускайки го да мине към задния край на автобуса. Но пътят му изведнъж бе препречен от мъж, явно съпруг на бременната.
Съпругът излая нещо на език, който дългият не разбираше. Бутна го назад и той отстъпи, объркан от неочакваното нападе¬ние. Беше му трудно да маневрира с тази огромна раница.
- Ей, не разбра ли? - кресна му пак мъжът, този път на английски. - Няма да буташ жена ми! Бременна е, не виждаш ли? И... изобщо, защо си тук? Както виждам, не си от групата?
Той не отвърна нищо. Свали раницата от гърба си и я оста¬ви на една от седалките. Боже, че тежка! Целият беше в пот – рукнала по гърба му, челото... Плановете за действие не пред¬виждаха спор с разярени пътници.
- Извинете ме - каза той, надявайки се, че раздразненият съпруг ще се успокои и случаят ще приключи.
Чу някакъв глух шум откъм раницата. Обърна се да я по¬гледне, знаейки, че шумът идва от мобилния телефон, част от устройството. С него трябваше да взривят бомбата. Позвъня-ването щеше да задейства детонатора.
Нямаше шанс да направи нищо. Миг по-късно вълна от го¬рещина и смърт помете автобуса. Заедно с мъжа, бременната му жена, българския шофьор и няколко от пътниците загина и той – овъглен на секундата, без да има време дори да се замис¬ли над простия факт, че съучастниците му го бяха изоставили.
- Къде бяхте, като избухна бомбата?
- Видяхте ли нещо?
- Човекът, който взриви бомбата, беше ли в автобуса?
- Моля ви, спрете! - изплака израелската гражданка, вди¬гайки ръце, сякаш за да се защити от вербалната агресия на цивилния български полицай, засипващ я с въпроси в тясното и задушно помещение. - Тече ми кръв, ранена съм! Трябва да ида в болница!
- Малко ще потърпите - каза й той. - Раната е повърхностна.
Служителят се спогледа с колегата си, който, облегнат на стената, следеше безмълвно разпита. После отново запита с мрачно изражение:
- Вие разбирате ли изобщо думите ми? Моят английски сложен ли ви се струва?
- Не, изобщо - отвърна тя, като подсмъркна и отпусна дла¬ните си върху пластмасовия плот на масата. - Просто още съм в шок. Питам се и къде са другите...
- Другите са добре - каза той. Наведе се и грижовно сложи ръка на рамото й, сякаш за да изтрие ужасния спомен от слу¬чилото се. - Трябва да знаем какво е станало. А вие трябва да ни помогнете.
Тя вдигна очи към него: строен българин със славянски чер¬ти и високо чело; тъмната му коса беше сресана на една страна. Очите му, вперени в нея, бяха също тъмни и някак тъжни.