Ваня Джаферович: Деси Слава си заслужи победата!

Ваня Джаферович е роден на 19 март 1983 г. в Босански брод. Заради войната в Босна и Херцеговина, още като дете, той и семейството му се местят в Хърватия и заживяват там. Ваня е познат на феновете на футбола от хърватския тим „Сегеста", а после и от „Локо" (София) и „Берое".

На 29 години поредица от тежки травми го принуждава да напусне терена. Понастоящем бившият централен защитник е маркетинг директор на „Берое". В края на 2014-а Ваня Джаферович спечели „Сървайвър: Камбоджа". Със съпругата си Жени, която също е бивш участник в „Сървайвър", имат дъщеря - Лея, а от март тази година и син Бо.

Последното предизвикателство на Ваня бе влизането му в шоуто „Биг Брадър Ол Старс", където остана на второ място, а с приза „Любима звезда на България" си тръгна Деси Слава. Потърсихме Джаферович, за да ни разкаже за риалити шоуто, войната в Босна и Херцеговина, семейството си и бъдещите си планове.

- Разочарован ли сте, че останахте втори на финала на „Биг Брадър Ол Старс"?

- Не, не съм разочарован. За мен е постижение, че успях изобщо да стигна до финал, особено при такава голяма конкуренция. Знам, че Деси Слава има много фенове, които я подкрепят, и се радвам, че тя спечели. Деси го заслужаваше. Ние бяхме много близки от самото начало и тя си заслужи победата.

- Минаха няколко дни и предполагам, че вече сте изгледали видеата от участието си в шоуто. Доволен ли сте от представянето си?

- Не, не съм гледал нищо и не смятам да ги гледам, защото искам да си запазя спомена такъв, какъвто е. За сметка на това близките ми са гледали всичко и са много доволни. Казаха, че съм се представил много добре, и ме поздравиха. Относно притеснението ми в мисията „Ден година", в която чухме какво виждат в нас феновете на шоуто с коментарите във фейсбук, реакцията ми беше нормална. Почувствах се засегнат от негативните коментари и като видях, че повечето са негативни и срещу мен, започнах да си мисля, че това, което съм направил, просто не е правилно. Мислех си, че щом хората не ме харесват, значи нямам шанс, а и не знам как са представени нещата навън. Никой не получи такива коментари като мен.

- Съпругата ви Жени как е приела твърденията на Соня Колтуклиева, че си падате по Деси Слава?

- Никак. Ние си имаме доверие и се обичаме. Тя ме познава добре и знае, че не е истина. Аз не съм се обидил на думите на Соня, но тя го каза заради нейната си стратегия. Аз съм казал, че харесвам Деси като човек, но нищо повече. Наистина нямам никакво друго отношение към нея.

- Ще ви върна малко в детството ви. Може ли да ни разкажете за войната в Босна и Херцеговина, от която сте избягали като дете?

- Аз бях на 8 години тогава и трябваше да избягаме с моето семейство от Славонски брод. Тогава сърбите превзеха града и беше много труден период за нас. Помня го все едно беше вчера, защото такива спомени не се забравят лесно. После се преместихме в по-малък град - Босненски брод. Той се намира до река Сава, която разделя двете държави - Босна и Хърватия. Ние бяхме в Босна, но по време на войната в началото на 90-те г. трябваше да напуснем града и да се преместим в Хърватия. Трябваше да избягаме, след това впоследствие баща ми почина, както и дядо ми и баба ми. Няма как да го забравя това нещо.

- Те във войната ли починаха?

- Не, не във войната. Баща ми получи инсулт, но вследствие на високото кръвно и стреса по време на войната. Баба ми почина от рак, но аз пак го свързвам със страшното положение и войната. Всичко това рефлектира върху здравето на семейството ми. На всеки човек му се случват трудности в живота. Просто на мен ми се случи това. Нищо не зависеше от нас. Сега най-важното е да сме живи и здрави. Аз и семейството ми.

- Разкажете малко за баща ви. Той е бил оператор и е снимал войната.

- Да, той работеше за Хърватската национална телевизия и снимаше войната в района, в който живеехме. Той излизаше след клане да снима убитите и заклани хора.

- Тези записи сега къде са?

- В дома ми в Хърватска са. Пазя ги там. Аз съм ги прехвърлил от касета в ДВД формат и вече ги имам и на диск. Всичко пазя и евентуално по-нататък ще направим документален филм от записите на баща ми.

- Кой ви запали по футбола?

- Баща ми е бивш хандбалист. Според мен футболът е най-хубавият спорт и винаги съм го обичал. Всички деца ритат футбол. Винаги съм искал да играя, казах на баща ми да ме запише да тренирам и той каза, че няма проблеми. Преди това тренирах водна топка. Но не беше моята страст, плуването ми беше трудно. Реших да е нещо с тичане. Тогава бях на 9, запалих се по футбола и играх до 29-годишен. След последната ми контузия се отказах напълно да играя и станах маркетинг директор на ПФК „Берое".

- Обидихте ли се много, когато зрител ви нарече сърбин?

- Не, това беше шега. Той искаше да ме засегне, но няма как да се обидя на такова нещо. Аз избягвам да отговарям на такива коментари. Има всякакви хора - хейтъри, тролове, и всеки човек си има мнение. Той може да го е написал само за да ме жегне, но аз не се впечатлих.

- Вие имате хърватски паспорт, но се определяте като босненец.

- Аз съм живял в Босна до 8-9-годишен, после се преместихме в Хърватска. Исках да си извадя и българско гражданство, но ми казаха, че няма как да бъда с двойно. То важи само за някои държави, сред които не е Хърватия. Трябваше да се откажа от хърватското гражданство, за да получа българско, но не исках.

- Наши източници ни издадоха, че освен че говорите, и пишете много добре на български език. Как се научихте да пишете без грешки?

- Опитвам се, но понякога допускам грешки. Имам малко акцент, но тези неща се оправят трудно. Езика го научих, защото трябваше да дойда да играя в България. Трябваше да мога да общувам със сънародниците ни. Жена ми Жени също много ми помага. Поправя ме, когато допускам грешки. Реших да се науча да пиша на български след „Сървайвър", защото там писах на латиница, на т. нар. шльокавица. След формата реших, че не може да живея в България и да не мога да пиша на български език. Вече пиша изцяло на кирилица.

- Постоянно говорите за съпругата си Жени. Как се запознахте с нея?

- Запознахме се в София, когато ритах в „Локо"(София). Чрез фейсбук през 2009 г., когато социалната мрежа точно ставаше популярна. Тя ми писа първа на английски. Аз й отговорих на български. Тогава точно беше свършил сезонът на „Сървайвър" с нейно участие. Но аз не го бях гледал, изобщо не знаех, че е била в него. Говорихме за много други неща. На нея й е харесало, че не съм я разпитвал само за „Сървайвър". За първи път се срещнахме в нощно заведение и сме си заедно до ден днешен. Сватбата ни беше през 2012 г. в Стара Загора. Дъщеря ни Лея се роди на 11 февруари 2012 г. Ние се оженихме септември същата година. На 3 март тази година се роди синът ни Бо.

- Вярно ли е, че имате заведение в Стара Загора?

- Заведение е силно казано. Имам лятно кафене на открито, но то работи само от април до септември-октомври. То се намира при парк „Аязмото" и го направихме с един приятел. Приятно място е, събираме се с приятели. Кой знае какви пари не печелим.

- А оттук нататък накъде?

- Още и аз не знам. Ще си почина малко емоционално и после ще видя, в зависимост от това, какви предложения има. Още е рано да кажа каквото и да било. Но вярвам, че всичко ще е наред. Най-важното е да сме живи и здрави и пожелавам и на читателите ви една усмихната Коледа и много здраве и късмет!

Източник: Всеки ден, сн. Нова ТВ