Фики: Колежките, които ''са спали с мен'', да си кажат имената!

Фикрет Тунчер Фикрет са трите му имена, известен е като Фики Стораро и от доста време и той се радва на успехите, които постигна баща му Тони Стораро на фолк сцената.

Младежът е определян често и за секс символ заради мускулестото си тяло, което обича да показва в клиповете си, пише ''Всеки ден''. Вижте какво каза звездата в интервю:

- Фики, какво става с теб бе, човек? Навсякъде чета материали, че те пребиват, а все те виждам здрав на сцената, как издържаш толкова на бой?

- А, така ли пишат? Аз бях чувал за такава случка само веднъж, и тогава историята пак беше доукрасена. И наскоро се появи подобна информация за баща ми. Но нито аз, нито той сме конфликтни личности, дори напротив. И двамата сме много позитивни хора, отнасяме се с уважение към хората и те ни отвръщат със същото. Единственият бой, в който съм участвал напоследък, е този с Азис, по време на снимките на клипа на дуета ни „Блокиран“. Но тогава по-скоро аз набих него (смее се).

- За какво би се сбил с друг мъж?

- Сега, ако очакваш да ти кажа заради гадже – няма. Не смятам, че можеш да спечелиш една дама, като се сбиеш със съперника си. Всяка жена има разум, сърце и правото да избира. Ако избере теб – чудесно. Ако не, продължаваш напред. Но виж, бих се сбил, ако видя, че някой извършва някакъв вид насилие върху жена. Или заради друга несправедливост. По природа съм честолюбив и принципен човек и такива неща са в състояние да ме изкарат извън нерви.

- Дразниш ли се много на клюките по твой адрес в жълтите медии?

- Започнах да им свиквам, да разбирам, че това е част от шоубизнеса в България. Когато си избрал този път – да си на сцена, да си популярен, трябва да приемаш и двете му страни: както хубавата с всичките почитатели и цялата любов, която ти дават, така и лошата със следенето на всяка крачка и измислиците по твой адрес. Но има измислици и измислици. Едно е да напишат, че съм гадже с Наталия Гуркова, понеже имаме обща снимка от годишния бал на топмоделите, съвсем друго, че са пребили баща ми, или че той е убил дете. За съжаление има много хора, които вярват на тези писания, а те притесняват и близките ни.

- Четох още, че си девствен, но много колежки се хвалят, че са минали през леглото ти. На кого да вярваме сега?

- Кои са тези колежки? Да го докажат бързо! В много интервюта съм разказвал за моите гаджета и сред тях има само две певици – едната не е от попфолк жанра и дори отдавна не се изявява на сцената, а се е отдала на спорта. Другата е Джулия – новото попълнение в каталога на „Пайнер“.

- Все пак коя е колежката, по която припадаш като жена?

- Засега успявам да се задържа на краката си при вида на всяка колежка. Което, разбира се, не означава, че не ги харесвам – повечето от тях са много красиви жени. Но симпатиите ни си остават в рамките на колегиалните граници.

- Ти си в „Пайнер“, а баща ти – в „Диапазон“. Как стана така, че да работите в конкурентни фирми?

- В началото сякаш и аз си мислех, че по подразбиране ще отида в музикалната компания на баща ми, с която той работи добре вече повече от 15 години. Но разговорите някак все си оставаха на майтап. И точно тогава, покрай дуета с Галена, тя ме запозна с г-н Митко Димитров. Той забеляза веднага таланта ми и ме покани да стана изпълнител на „Пайнер“. Предложи ми договорни условия, които напълно ме удовлетворяваха, освен това ми направи добро впечатление начинът, по който се случва всичко – бързо, сериозно и много професионално. Доволен съм от избора, който направих и от работата си с фирмата.

- Критикуват те, че не танцуваш хубаво…

- Не съм чувал подобни критики. Напротив, като ходя по участия, ми прави впечатление, че движенията от клипа на „Бум“ са станали емблематични и хората ги повтарят, когато изпълнявам парчето. Разбира се, няма да се обидя, ако чуя негативни реплики по адрес на танцуването ми, все пак аз не съм танцьор. За мен е най-важно публиката да харесва пеенето ми и да знае песните ми, всичко друго е на второ място.

- Ти бе сред петимата българи, избрани за над 110-членния международен хор при откриването на Олимпиадата в Лондон. Как стигна до там?

- През 2012 г. диригентът на Кралската опера в Лондон Ричард Фростик дойде в нашето училище (Музикалното училище „Любомир Пипков – б.а.) и направи кастинг за 110-членния международен хор „Гласове на младежката музика“, който се сформираше за културните събития по време на Олимпийските и Параолимпийските игри в Лондон. Явиха се около 1000 души. Aз се представих с две песни на Стиви Уондър – Lately и I Just Call To Say I Love You и бях сред петимата избрани. Просто ме харесаха.

- Вярно ли е, че в Лондон си се видял с Пол Маккартни?

- Да, така е. Видяхме се зад кулисите в залата, където откриваха олимпиадата. Той дойде при нас и ни пожела успех. Беше много вълнуваща среща, хубаво чувство, голям спомен. Колкото и успехи да имам занапред, първият ще си остане най-сладък.

- Появи се информация, че твоя фенка е приятелката на боксьора Флойд Мейуедър, който оглавява класацията за 100-те най-високоплатени знаменитости за 2015 г. Вярно ли е това?

- И за мен беше изненада, но да – това е вярно. Една българка, която работи като хостеса в Ню Йорк, Александра Митева се казва, се свърза с мен чрез фейсбук и ми разказа следната история. В клуба, в който работи, има три редовни посетителки, които правят впечатление не само с външния си вид, но и с това, че си позволяват да харчат по $70-80 хил. на вечер. Едната от тях е Дори – гаджето на боксьора Флойд Мейуедър. Веднъж се случило така, че момичетата останали до затварянето на заведението и поканили хостесата да се присъедини към компанията им за афтър парти на друго място. Там се заговорили на лични теми, попитали я откъде е, от колко време е в Щатите и т. н. И като разбрали, че е от България, Дори започнала да се вълнува и да се кикоти с приятелките. Казала й My dream man was born in Bulgaria (от английски език: „Моят мъж мечта е роден в България“ – б. а.) и й пуснала песента ни с Преслава „Горе-долу“, като запяла „Ай, Фики, Фики“. Наистина е потресаващо, но е истина!

- Притежаваш дарба, но тези всички похвали могат ли да ти попречат?

- Категорично не! Мен така са ме възпитали, че да не мога да се главозамая. Баща ми е пример в това отношение. Той е един от най-добрите, популярни и обичани певци в България. Но въпреки успехите и славата си, никога не е губил почва под краката си. Смятам, че и аз съм такъв и винаги ще бъда. Популярността ме връхлетя изведнъж със страшна сила и за година животът ми се обърна на 180 градуса, но смея да твърдя, че не се промених – същият съм си. Така че, ако съм жив и здрав, правя хубави песни и хората ме харесват, няма какво да ми попречи да се развивам в кариерата.

- Какво искаш да постигнеш, за какво мечтаеш?

- Искам да катеря стремглаво професионалната стълба и един ден да съм популярен и обичан и извън границите на България. Но мечтая за по-простички неща. Мечтая хората да са малко по-добри, да няма толкова злоба и завист. Мечтая и се моля също така за здраве за мен и близките ми – всичко друго се постига.

- Коя е постъпката, с която най-много се гордееш?

- Преди 2 години, по време на традиционната ни лятна семейна почивка в к.к. „Дюни“, докато говорех по телефона, обикалях около басейна на хотела, в който отсядаме. И тогава видях как едно малко момиченце се подхлъзва и пада във водата. Скочих веднага и я спасих.

- Дразниш ли се от агресията по повод това, че си от турски произход? Усещал ли си дискриминация?

- Не се сещам за някоя конкретна случка, ако говориш за такава. Може би някъде нещо из социалните мрежи, ако е имало... Но аз в личния си живот никога не съм се чувствал жертва на дискриминация. Нито в училище, нито сега. Смятам, че както ти се отнасяш към даден човек и към света въобще, така ще ти отвърне и той. Мен баба ми ме е научила като се събуждам сутрин, първото нещо, което правя, е да се усмихна. И така ми тръгва целият ден. По този начин подхождам и към всички, които срещам – с добро и с усмивка и получавам същото от тях. Надявам се и занапред да е така.

- Какво те дразни във фолк индустрията?

- Злобата, интригите, измислената конкуренция... Това, че има хора, които не гледат те да са добре, а на другия да му е зле. Всичката тази лошотия, която се изсипва... Неща, които лесно могат да се поправят с малка промяна на мирогледа, но за съжаление не забелязвам особен стремеж в тази насока.