Орлин Горанов: Никога няма да вляза във ''ВИП Брадър''!

Естрадната звезда Орлин Горанов сериозно нагазва в театралните среди, като най-новото предизвикателство за него е превъплъщението му в Дон Кихот - коронната роля на покойния Коста Цонев в бродуейския хит „Човекът от Ла Манча".

Верният му оръженосец Санчо Панса пък е Мариан Бачев. Представлението се играе от една година в Пловдивската опера под режисурата на Борис Панкин, пише ''Всеки ден''. Софийската му премиера обаче предстои и е на 17 октомври в Зала 1 на НДК.

Извън актьорската игра Орлин Горанов не спира да се занимава с музика. Може да се похвали с първа награда от конкурса „София пее", предстои му да снима и клип към дуетно парче с оперната певица Гергана Николаева.

- Г-н Горанов, не за първи път се изявявате на сцената като актьор. Предстои софийската премиера на спектакъла „Човекът от Ла Манча", където играете Дон Кихот. Какво ви кара да се връщате към това амплоа наред с музикалните си ангажименти?
- Театърът за мен е съвсем друго предизвикателство, а специално този проект е черешката на тортата. Това е разкошен спектакъл и съм сигурен, че софийската публика ще го оцени. Мисля, че сега му е времето, точно непосредствено преди изборите, камбаната да бъде ударена - да се осъзнаем и да видим накъде отиваме. Като цяло магията на театъра е уникален адреналин.

- Гледате ли критично на тези ваши изяви?
- Аз съм повече от 35 години на сцената и не мога да си позволя да изляза неподготвен или неуверен в себе си. Всяко едно представление само по себе си е уникално, защото то не се повтаря никога повече в живота. Така че дали ще стане добре, или няма да стане - никой не знае. В театъра трябва да има обратна връзка с публиката. Понякога играеш пред двама души, понякога пред 2000, но когато има контакт и всички станем едно цяло, тогава казваш, че наистина се е случило. Затова няма значение дали ще пея, или ще играя. Самочувствието тук не е важно, а това да си уверен в качествата си и възможностите си, да влезеш максимално в кожата на героя си.

- Каква роля бихте искали да изиграете след това представление?
- Мисля, че вече изиграх тази роля, която много исках. Аз се въплъщавам в три роли в този спектакъл - на Сервантес, Дон Кихот и Алонсо Кехана.

- Какво се случва в музикален план при вас?
- Не съм спрял с музиката, разбира се! Сега подготвям един по-различен проект с оперната певица Гергана Николаева. Ще реализираме песента с видеоклип, така че феновете да го очакват скоро.

- Наскоро получихте отличие от конкурса „София пее". Какво за вас са наградите, които получавате? Все пак живеем в държава, в която това не може да бъде мерило.
- Всеки конкурс е един момент на оценка, сверяване на часовника къде си и накъде отиваш, какво трябва да направиш. В нашата професия винаги трябва да се случи нещо, да има провокация, за да оцелееш. По този начин се адаптираш или ъпдейтваш, ако трябва да ползвам от новите думички. Добре ли го казах? Аз обичам много да работя с млади колеги музиканти, те ме зареждат положително.

- Какво ви е отношението към риалити шоутата? Кристина Димитрова, с която сте близки приятели, поиска ли ви съвет, преди да влезе във „ВИП Брадър"?
- На нея не можех да й дам какъвто и да е съвет, защото все пак не съм бил в това риалити, за да имам поглед. Но Кристина е прекрасен човек и вярвам, че ще се представи добре, ще извлече дивидентите от участието си в такъв формат. Тя е добро момиче, не е интригант, а сърцат и открит човек, така че няма как да се забърка в неприятни истории.

- Какво мислите за какофонията, която в момента тече между Здравко и Катя от дует „Ритон" с колежката им Кичка Бодурова?
- Съжалявам, но наистина нямам поглед. Не гледам това предаване. А и има достатъчно хубави филми, които се излъчват, за да си запълвам с тях свободното време. Този филм „ВИП Брадър" не е моят, аз просто не съм воайор!

- Това означава ли, че не бихте участвали, ако ви поканят?
- Ако ме поканят, ще им отговоря само: „Благодаря, довиждане!". „Биг Брадър" е един уникален експеримент, който е създаден в едни държави, в които хората нямат никакъв социален живот. Тяхното единствено забавление, когато се приберат вечерта от работа, е да гледат подобни телевизионни формати. Аз не мисля, че бих могъл да издържа затворен в една къща, изолиран от външния свят. След 5-6 дни те хваща една параноя от това, че камерите те снимат, изнервен си, а отделно и нонстоп се случват някакви простотии. Това е все едно да отидеш в концентрационен лагер. Защо трябва да си го причинявам? Да чукна на дърво, дано не ми се налага да влизам в подобно шоу.

- А какво мислите за експлоатацията на младите таланти в музикалните риалити?
- Тук имам по-различно мнение. В никакъв случай не смятам, че това е експлоатация. В крайна сметка участваш с таланта си, с дарбата, а не с това колко чаши вино пиеш. В тези риалити шоута всеки получава равен шанс и оттам насетне проличава дали можеш да се справиш с шоубизнеса. Така че всеки има правото на своите 3 минути слава, но важното е след това какво ще направи. Ако си изиграеш добре картите, можеш да се изстреляш нагоре. Ние, когато стартирахме кариерите си, нямахме този шанс да получим подобна мълниеносна популярност - за 2 месеца 1 милион души да знаят кой си, какъв си.

- Какво мислите за идеята за възраждане на „Златният Орфей", който така и не се случи?
- Какво за „Златният Орфей", освен че два пъти съм го печелил и оттогава имам доста приятни спомени?! За мен той е в папката със старите спомени. Не е моя работа дали трябва да се възражда фестивалът, не съм председател на фондацията, която го прави. Във времето, когато се правеше, той имаше съвсем други цели, съвсем друга тежест, съвсем друга мощ. В онези години, когато вървеше, „Златният Орфей" беше наистина в топ 5 на Европа и в десетката на света, имаше гледаемост от над 200 милиона души, защото се излъчваше по над 20 телевизии чрез системата на Интервизия. Дори в Чили и Аржентина са ни гледали! Вече я нямаме тази машина, която работеше, за да може този фестивал да стъпи със същата слава и сила, която имаше. Сега е по-актуална „Евровизия", но в крайна сметка България в момента не изпраща свои представители. Не можем да пренасяме едно красиво, но остаряло нещо като сувенир през вековете и епохите. Както е казано - всяко нещо си е за своето време. Днес просто светът е друг.

- Как гледате на децата звезди? Визирам Крисия, която ни представи на детския вариант на същия този конкурс?
- Трябва да се внимава с децата откъм амбициите на родителите им, които искат да ги правят звезди. Дано Крисия има своето прекрасно детство както всяко дете. Знаете ли, аз също стъпих за първи път на сцената в ранна детска възраст.

- Така ли?
- Да, бях солист на хор „Бодра смяна", ходехме по фестивали, обикаляхме света. Още на 9 годинки започнах кариерата си. Но мога да кажа, че имах възможността да изживея детството си пълноценно, въпреки всичките ангажименти, които ме съпътстваха. Крисия е изключително дете, много е харизматична, отговорна. Сигурен съм, че и училището не й куца. Пожелавам й още успехи и дано славата не й попречи да изживее най-хубавите си години.