Зорница Линдарева: Не съм се поставяла на мястото на Жени, тя е много отворена

Екс-водещата Вихра Петрова взе интервю от станалата популярна като ''любовницата на Тачо'' Зорница Линдарева.

- Много се изговори, изписа по темата Зори, Жени и Тачо. Аз бих искала да проведем един друг тип разговор, който до момента не е воден, а именно – разговор на една бивша съпруга с една бивша любовница. Зори, поставяла ли си се на мястото на отсрещната страна?

- Не съм се поставяла, специално със случая с Жени…Тя е много над нещата, в смисъл много отворена. Те с Тачо са много съвременни хора и си имат начин на живот, който не е такъв, патриархален типаж, според който като се наруши балансът в семейството и вече рухва животът им. Тя е бизнес дама, има си поприще на изява и мисля, че не са от типа семейство, в което всичко ще приключи, случвайки се нещо подобно.

- Представи си, че си към 40 години, с дете, с мъж от десетина години и се появи една млада мацка, готина, като теб, интелигентна и мъжът ти те напусне, какво ще се случи с теб, мислила ли си го?

- Да, постоянно си го представям и това ми е като някаква доминанта в главата и основен страх, поради който аз до момента не съм създала свое семейство. Виждам колко са несигурни отношенията между хората и как всичко е много не стабилно. Емоциите постоянно се променят и стават много различни. Това малко ме плаши понякога. Решила съм си, че когато реша да имам дете, трябва да съм много добре осигурена материално и достатъчно стабилна емоционално, за да мога да си позволя това. Трябва да съм сигурна, че ще мога да преодолея такъв тип криза в отношенията, защото общо взето нямам доверие в мъжете.

- Много жени ми пишат с молба да им помогна, да им съдействам, да им дам кураж, след като по най-грозен начин са били изоставяни след години съвместен живот. Ти си психолог, моля те да ми съдействаш и да посъветваш тези дами, как и на къде да тръгнат след огорчението?

- Понеже съм била и от твоята и от моята страна, а и от всичко, което съм научила, следвайки психология, предлагам следната практика – вадиш един лист и започваш да пишеш. Да го имаш черно на бяло. Твои положителни качества. Неща, с които се гордееш със себе си в живота, някакво постижение. Може и да са супер дребни, от типа на това, че много добре готвиш, че си добра домакиня, че си завършила това и това. Аз лично за себе си си пиша лични постижения в емоционален аспект. Например – аз във времето, работейки много усилено над себе си, съм преодоляла проблема с ревността, преодоляла съм това да нямаш комплекси в определени посоки като егоцентричността, да нямаш проблем с това кой какво ще каже или помисли…По-скоро в тази посока трябва да работи една жена. Има толкова много книги, толкова много информация. Аз съм се хващала за всичко. Ето, например твое интервю по телевизията или на някоя друга жена, която харесваш, която уважаваш като интелект и се вслушваш в тяхното мнение. Какво казват те, как разсъждават, каква е тяхната схема на мислене и се опитвам да я внедря в себе се, защото очевидно формулата на тези жени е по-успешна от моята. Аз последните месеци постоянно си правя преоценка : „Чудесно, браво, аз успях да се преборя с чувството си за вина, с чувството за еди си какво…..” и така вървиш напред.

- Преди години четох едно интервю на любовница на един известен човек. В него тя твърдеше, че не се припознава в етикетите, с които я определя обществото. Ти припознаваш ли се и как се живее с етикети?

- В началото не ме притесняваха етикетите, но в един момент започват да ти носят дискомфорт, тъй като те поставят в една изкуствено създадена социална рамка и роля, която не отговаря на теб самия. Ти си много по-задълбочен и многопластов от това, което изваждат от теб. Да, очевидно съблазняваш мъжете по някакъв начин, очевидно съумяваш да им създадеш чувство за комфорт и да търсят твоята компания все по-често, но не се асоциирам само с това. Думата любовница е жена със съмнително минало и морал. Или каквото и там да напишат – алкохоличка, любовница, силиконка – все определения, които не са ласкателни и приятни като ги прочетеш, но преживява се, все пак трябва да имаш сила и воля да преживееш и тези неща.

- Мислила ли си си, какво ти би попитала евентуална любовница на твоя бъдещ съпруг?

- Мисля, че изобщо не бих я търсила и не бих искала да имам контакт с нея, тъй като мъжете са много ирационални същества в емоционален аспект и няма да намеря отговор. Изобщо не искам да имам досег и контакт с жена, която ме е изместила. Съветвам жените да се дистанцират и да извисят себе си, защото ти хабиш енергия с подобна комуникация, хабиш енергия самосъжалявайки се, хабиш енергия сравнявайки се, а сравнението е форма на комплекс и то доста силно изразена. Хабиш енергия през цялото това време, която може да ти бъде полезна за теб самия. Да работиш върху себе си, върху твоите слаби места, да изразиш твоите силни места и да имаш самочувствието да го направиш. Особено тези жени, които имат дечица. Тези дечица искат да имат една силна майка, една жена със самочувствие. Не трябва да позволяваш това, че ти си променил отношението с твоя партньор да повлияе на самочувствието ти. По време на обучението ми, едни от най-добрите терапевти така са ме учили и това съм го усвоила с времето.

- Кога си изпитвала чувство на вина?

- Последният път беше, когато племенницата ми беше в нас и имаше много висока температура, а аз трябваше да ходя на снимки за една реклама. Звънях през 5 минути да проверявам как е детето. Аз много работя над себе си за това прословуто чувство за вина, тъй като то е едно от основните компоненти за депресията и за негативните събития в живота ни. Това е един порочен кръг. Като си кажеш, че се обвиняваш за нещо и съответно подсъзнанието ти казва, че трябва да имаш наказание. И какво се получава – вина – наказание – от там започват да те съпътстват лоши ситуации. Когато изпитам вина, веднага гледам да се избавя от нея по възможно най-бързия начин. Работя по едни програми, които научих от един световен терапевт. Например, по много пъти на ден да си повтаряш, че си прощаваш всичко и безусловно. Аз прощавам много лесно на хората около мен, които са ме наранили, но да простиш на себе си е действително най-трудно, нищо че звучи като клише. И когато си повтаряш това нещо, то започва да работи на ниво подсъзнание и започваш да вярваш, че трябва да си простиш, за да не последва наказанието.

- Пиша книга за пътя, за начина да събереш пъзела на собствения си живот, когато той бъде разпилян с един замах , как мислиш че ще се приеме едно такова четиво от хората?

- Има нужда за тези, които са на добро интелектуално равнище, тъй като това нещо помага. Аз пак казвам, когато съм била и много малка съм чела, гледала съм интервюта, за да видя какво ще кажат по-умните, по-успелите от мен. Тези, които са минали през много препятствия, каква е тяхната схема за излизане от проблема. Естествено, че има нужда от подобна книга. Дори във всяко едно интервю има смисъл, камо ли цяла книга. Ти имаш някакъв опит, успешен изход от дадена ситуация и това трябва да го чуят, да го прочетат и да го видят всички останали жени, които макар и не в тази ситуация, когато имат проблеми, могат да използват същата схема за себе си.

- Защо толкова много разводи има в последните години?

- Много бърз стана животът, всичко се мени много бързо. От начина на хранене, начин на живот, отношенията между хората. Ценностите се смениха, вече не е това статично отношение към партньора. Ценностите нямат същата тежест, която са имали преди години. Това идва според мен и от несигурност в самите себе си. Ние не сме ок, емоционално и търсим сигурност навън от нас, в партньора. И ако не го намираш в настоящия си, защото имаш дисбаланс в себе си, го търсиш в следващия, но и в следващия няма да го намериш, защото ти куца нещо в твоята ценностна система . Търсиш във втори, трети, пети и съответно не го намираш и си погубваш живота, търсейки нещо навън, което трябва да дойде от вътре. За да дойде това нещо от вътре, трябва да четеш неща като твоята книга, твоите интервюта /не се смей, така е/ Ти си минала през това и си даваш сметка.

- Как ти би грижила цялостта на твоето бъдещо семейство?

- Най-вече в това да се усъвършенствам емоционално и психологически. Да давам на семейството си емоционално това, от което имат нужда. Но който си има дефицити в себе си, ти не можеш да му ги набавиш по никакъв начин. Хората си мислят, че сексът е едно от нещата, с които можеш да вържеш чужд мъж. То може да бъде временно, до толкова до колкото да остави съпругата си и да каже: „Аз ще продължа живота си с теб”, защото това му носи самочувствие, кара го да се чувства по-висш и значим. Минават няколко години и той си дава сметка, че и това не е нещото. Така че, по-скоро бих казала – за себе си човек да се грижи, отколкото за цялостта на семейството, защото там вече всеки е отговорен сам за себе си.

- В едно интервю споделяш, че брак и и деца те плашат. Защо?

- Да, така е. Аз съм на 32 години и до сега съм имала много партньори със сериозни намерения и съм имала възможност да създам и дете, и дом, и семейство. Спира ме несигурността, липсата на ценности. Дори мисля, че икономическата криза е сериозен фактор за разрушените отношения. Един човек, който е натоварен по цял ден да мисли за изкарването на прехраната и такива сериозни неща на битово ниво, това води до нарушаване на комуникацията по някакъв начин.

- Какво те обижда най-много в отношението на другите към теб след като те обявиха за разбивачката на едно семейство?

- Това, че ме възприемат с определени етикети – любовница, силиконка, алкохоличка, че съм луда…

- Това обижда ли те наистина?

- Виждам, че това нещо продава, че прави рейтинг и така ги приемам нещата. Ето ние с теб си говорихме, преди началото на интервюто, за квантова физика, за Вадим Зеланд и транссърфинг на реалността…това не продава. Представяш ли си заглавие на вестник „Линдарева чете Зеланд”???? Адски тъпо, никой почти не знае кой е той…

- Жени Калканджиева беше третата съпруга, която седна на стола на „Отчаяните съпруги” и завърши по подобен начин на нас с Даниела. Съвпадение ли е 3 жени в рамките на три години да разрушат семействата си, водейки едно предаване с подобно заглавие?

- Аз съм много суеверна, моята бивш психотерапевт ми казваше, че всяко едно нещо, което произнасяш носи своя код и своята енергия и тежест върху смисъла на това, което искаш да изкажеш. Вярвам в тези неща, че не трябва да се започва думата с „не”. Ние имаме шега в нашето семейство – смята се, че дори и името не трябва да започва с нещо негативно. Леля ми се казва Недялка /започва с -не/ и аз й казвам:„Спокойно, аз съм по-зле. Моето започва със -Зор….” :) Аз вярвам в това, че името натоварва смисъла и дава отношение към по-нататъшно развитие на нещата…..

Интервю: Вихра Петрова, vihrapetrova.com