search icon

Любопитно

Дванайсет неверни и едно вярно твърдения за Банско

Темата за развитието на зимния туризъм и ски спорта и в частност Банско, предизвика изключителен интерес

Темата за развитието на зимния туризъм и ски спорта и в частност Банско, предизвика изключителен интерес. Чуха се добри тези и становища. Същевременно се изказват и публикуват много неистини и откровени манипулации. Време е да разясним и да отговорим по-подробно на най-често тиражираните  твърдения.

 1. Законът за защитените територии забранява строителството на спортни съоръжения в националните и природни паркове, включително и в Национален парк Пирин. НЕВЯРНО.

РАЗРЕШАВА: Изрично в чл. 19 в Закона за Защитените територии е казано, че: В Националните паркове се обособяват освен зони за строга защита с цел опазване на биоразнообразието каквито са резерватите и другите зони с ограничена човешка намеса, така и туристически зони, включително и зони за спортни съоръжения.

Още повече, в чл. 21 от същия Закон за защитените територии се забранява строителството освен на туристически заслони и хижи… и спортни, и други съоръжения. Законът изрично допуска и разрешава  в територията на националните паркове изграждането на спортни съоръжения и ски писти при спазване на останалите изисквания предвидени в екологичното законодателство.

 По този въпрос Върховният административен съд (ВАС) изгради трайна практика. По всички дела, образувани по жалби на екологични организации, ВАС категорично отхвърли техния довод, че чл. 21 от ЗЗТ не допуска изграждането на спортни съоръжения.

2. Не може да се изграждат повече писти и лифтови съоръжения в Национален парк Пирин. НЕВЯРНО.

МОЖЕ: В сега действащия План за управление на Национален план Пирин има обособени следните зони – резерватна - с площ 6000 хектара – 14% от парка, зона за опазване на горските еко системи и отдих 18 250 хектара  - 45% от парка, зона за ограничено човешко въздействие 8200 хектара – 20% от парка и зона за устойчиво ползване на открити площи – 7000 хектара  - 17% от парка,  зона за туризъм - 892 хектара 2.2% и  зона за сгради и съоръжения - 218 хектара 0.6%.
Съгласно Плана за управление за зони за спорт и туризъм са обявени териториите от Национален парк Пирин в районите на Банско и Добринище, в които се извършва туризъм, заедно със съществуващите с тях спортни съоръжения.

Законът за защитените територии не забранява, а Планът за управление допуска изграждане в туристическата зона на лифтови съоръжения и ски писти.

3. Концесионерът „Юлен“ е нарушил закона и си е присвоил територии от Национален парк Пирин, на които е изградил ски писти и лифтове. НЕВЯРНО.

НЕ Е ПРИСВОИЛ НИЩО: Териториално устройственият план на Ски център - град Банско е одобрен от Общинския съвет през 2004 година и е публикуван в Държавен вестник. Площта на Зоната е 1100 хектара, включваща Зоната за туризъм - 892 хектара и Зоната за сгради и съоръжения - 218 хектара и това е записано в Плана за управление на Пирин. Той е приет в края на 2004 г. след като вече е изградена ски зоната в Банско. Самите ски писти и лифтове заемат общо около 150 хектара и са включени в тази зона. ТЕРИТОРИИТЕ В НП ПИРИН СА ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, НИКОГА НЕ СА БИЛИ И НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОБЕКТ НА ПРИВАТИЗАЦИЯ.  След изтичане на концесионния срок всички изградени ски писти и лифтови съоръжения остават в полза на държавата и тя може да се разпорежда с тях както намери за добре.

Концесионната такса за използване на тези територии е определена не на площ, а по формула одобрена от Министерски съвет през 2001 година. Тя е съгласно приходите от дейността на оператора на ски зоната, който е свързан онлайн с Националната агенция по приходите.

Европейска практика е , когато има публично-частно партньорство, какъвто е случая с концесията в Банско да не се заплаща такса. Това е така, защото основният риск е за инвеститора. „Юлен“ АД вложи 150 млн. лв. в ски зона Банско. Три пъти сме преизпълнили задълженията ни за инвестиции.  Развитието на една ски зона е динамичен процес, който се съобразява с конкуренцията, която е особено голяма след икономическата криза в Европа. И няма как да не се извършва модернизация. Мултиплицираният икономически ефект от ски зона Банско е 14 млрд. лв., които за 10 години са инвестирани в района на Банско – Разлог – Добринище. За тези суми е платено ДДС, плащат се данък-сгради, такса смет, корпоративен данък и не на последно място, създадени са хиляди работни места.

4.Съоръженията и ски пистите в Банско са незаконни. НЕВЯРНО.

НЕ СА И НЕ МОЖЕ ДА СА НЕЗАКОННИ: Всички съоръжения в ски зона Банско са изградени по предварително съгласувани планове от Министерството на околната среда и водите и при пълно спазване на действащите разпоредби.  За всеки обект „Юлен“ АД има издадено разрешение за строеж и той е въведен в експлоатация. До момента ДНСК е извършила десет проверки, като последната приключи през лятото на 2014 год. Нито една от тези проверки не констатира наличие на незаконно строителство.

Основната част от съоръженията са производство на най-реномираната световна компания - Doppelmayr. Консултанти на проекта са Ecosign и Пол Матюс, проектирал ски зоните на Олимпийските игри във Ванкувър, Сочи и Пхьончхан (Южна Корея).  

Контролът по изпълненията и експлоатацията е изключително стриктен, защото съоръженията возят хора и то при екстремни зимни и летни условия и при температурни разлики.  Той се осъществява от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

5.В Банско съществуващата кабина може да се замени с нова с по-голям капацитет и по този начин да се избегнат опашките. НЕВЯРНО.

НЕ Е ВЪЗМОЖНО: Сегашната кабина извозва 2000 човека на час. Ако на нейно място бъде построен нова, различна кабина с друг капацитет това означава: да се съборят сегашните станции начална, междинна и последна, да се построят нови станции, издържащи по-голямо натоварване, нови и повече стълбове на нови места с нови фундаменти и с различен по-голям сервитут (трасе).  Максималната възможност на нова кабина по това дълго трасе над 6 км е 3000 души на час. Очакваното време за демонтаж на сегашната и монтаж на следващата , която е чисто ново друго съоръжение е 2 години. В този срок не са включени изготвянето на проектите, екологичните оценки, задължителното съдебно обжалване на тези оценки от зелените. И докато траят всичките тези действия  ще трябва да се затвори чрез лифт достъпа до курорта. Единствената алтернатива ще бъдат  автомобилите. Всички разумни хора съзнават, че след реализацията на този сценарий никой няма повече да си спомни за Банско като ски дестинация.

Ако се приеме вариант по същото трасе да се построи друг тип лифт Фунител (две въжета и две големи гондоли),  ширината на трасето ще  трябва да бъде двойна по-голяма от сегашната. Поради спецификата на опъването на въжетата станциите ще са сгради на 3-4 етажа, разположени на най-малко 3 места в парка. Този тип съоръжения са ефективни за кратки разстояния – най-много 1.5 км. и с голяма денивелация
Тези две възможности са неприложими, защото дори да се приеме хипотетично,  изграждането им ще е безсмислено, защото „тапата“, което сега се случва на начална станция, ще се образува горе. Няколко хиляди човека ще чакат на опашка двата четири седалкови лифта на Бъндеришка поляна. И този път ще е повече от два часа.

Философията на новата кабина е да се раздели потока от скиори и една част да отидат към Бъндерица, Томба и Тодорка със сегашната кабина, а другите да стигнат до Шилигарника, където да бъдат поети лифтовете на Железния мост, на Петицата и на Десетката и тройката по Балканиада.

6. Заради втората кабина ще се изсекат вековни гори. НЕВЯРНО.

НЯМА ДА СЕ ИЗСЕКАТ ВЕКОВНИ ГОРИ: Вековните дървета,  както и клека са защитени от закона и никой не би могъл да ги сече. Стари дървета има в двата резервата „Юлен“ и „Джинджерица-Баюви дупки“, където човешката дейност е забранена.  Групи вековни дървета са останали и съществуват на определени места, най-вече в близост до х.Вихрен, където е и едно от най-старите дървета у нас – „Байкушевата мура“.

Дърводобивът в Национален парк „Пирин“ е абсолютно забранен.  Води се санитарна сеч от 2500 куб. м средно годишно, което е 28 пъти по-малко от средния годишен естествен прираст на горите в парка. Данните показват, че дървесният запас в Пирин е 7 млн. куб. м. Ежегодният прираст на гората е 80 хил. куб. м. Проф. д-р Александър Ташев от Лесотехническия университет изнесе данни, че горите в Национален парк Пирин са се увеличили с 20 хил. дка за последните 10 години. Увеличението се дължи на самозалесяване на части от високопланинските пасища, както и на части от други незалесени площи сред горите с Бяла и Черна мура, Смърч и др. дървесни видове. Тенденцията е, че през следващите 20 години ще има стабилни масиви от Бяла и Черна Мура, а поради намаляване на пашата, вероятно и още по-голямо нарастване на залесената площ.

7. Пирин ще се обезводни поради използване на вода от оръдията за сняг. НЕВЯРНО.

ВОДА ИМА ДОСТАТЪЧНО: Според изследване на проф. Надка Игнатова от Лесотехническия институт само 0.6% от водния отток на Пирин планина отива за битови, комунални нужни и за туристическата и ски зона. Заключението е, че това е трайна тенденция. Създаденият технологичен сняг с целия си обем се включва във водния запас на парка. 

8. Оръдията за технически сняг използват химикали. НЕВЯРНО.

НЕ СЕ ДОБАВЯТ ХИМИКАЛИ: Основният производител и доставчик във всички ски центрове в Европа на машини за технически сняг е TechnoAlpin. Според официален сертификат на компанията тя гарантира, че снегът, произведен на  TechnoAlpin е изключително от вода и въздух. Единствената разлика между природния и изкуствен сняг, е че вторият се произвежда от машина.  Никъде по никакъв повод в европейските ски центрове никой не е поставял въпроса, че за производство за технически сняг се добавят химикали.

Представете си как би реагирала европейската зелена общност,  ако има дори и един такъв единичен случай.

Още повече в конкретният случай по една и съща инсталация тече водата за битови нужди и за производството на изкуствен сняг. Би ли си помислил някой, че е възможно да се използва химикал ?

9. Ако се допусне изграждането на втората кабина, цялата територия на парка ще се презастрои. НЕВЯРНО.

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕЗАСТРОИ: Съгласно Закона за защитените територии и съгласно Плана за управление не се допуска изграждането на нова леглова база на територията на Национален парк Пирин. Съгласно Плана могат да се изграждат само заслони, спортни съоръжения, водохващания, трафопостове, пътища и трасета за линейна инфраструктура (електропроводи). Нито преди и сега, и в бъдеще не е допуснато и няма да се позволи изглаждане на хотели в Пирин.

Не може да се прави паралел между територията на НП „Пирин“ и застрояването в земеделските земи допуснато от държавата около Банско.  Напомняме отново, че ски зоната е само 2.2% от територията на НП Пирин.
Некоректно е внушението, че капацитетът на съоръженията трябва да отговаря на легловата база. Ски зона Банско  е на 12 км от града, точно толкова, колкото е и Алеко от 2-милионна София, но никой не твърди, че капацитетът на пистите и лифтовете на Витоша трябва да отговаря на населението в столицата. 

10. Планините в България нямат условия за развитие на ски туризма. НЕВЯРНО.

ИМА ПРЕКРАСНИ УСЛОВИЯ: Ски туризмът в страната е със 100-годишна история. В Чамкория на Витоша и Пампорово състезания се правят от десетилетия. През 1963 г. само на Витоша в едно състезания са участвали 14 000 скиори. Приемали сме състезания за Европейски и Световни купи. През 1986 г. в Банско имаше зимна Универсиада. Освен традициите и Попангелов страната ни има и прекрасни природни дадености – 120 върха над 2000 м. Планините заемат 40% от територията на България. Изключително некоректно е да се сравнява надморската височина на страната ни със средната надморска височина на Австрия. Последната няма море и 400 км крайбрежна ивица, нито 400 км поречие на Дунав. При сравнение на планинските райони с Австрия средните надморски височини са почти идентични. В Алпите и Карпатите 70% от ски зоните са разположени в горски територии с височина между 1100 и 2400 м.  Всички български ски центрове (Пампорово, Боровец, Витоша и Банско) са разположени приблизително на тези височини.

Ако твърдението беше вярно, защо в момента настоящият капацитет на съоръженията не може да поеме желаещите да практикуват снежни спортове ? Това поради липса на условия ли е ?

11. В новия план за управление на Пирин има предвидени 333 км. писти и 113 км. лифтове. НЕВЯРНО.

НЕВЪЗМОЖНО Е: Плановете за управление на защитените територии се изпълняват по предварително разработено Задание. То е съгласувано и одобрено от Министерството на околната среда и водите.  Задължително отговаря на Закона за защитените територии и Закона за биоразнообразието. Както в стария, така и в новия план не може да се заложи изграждането на каквато и да била инфраструктура включително и на лифтове и съпътстващи съоръжения. Това е недопустимо. Не е и в предмета и задачите на Плана. Той определя зоните, нормите и режимите, включително и за туризъм, но не и какво ще има там.

12.  ЮНЕСКО не позволява изграждането на втората кабина и допълнителни писти. НЕВЯРНО.

ПОЗВОЛЯВА: На 34 сесия на Комитета по световно наследство в Бразилия в Рио де Жанейро е прието следното решение: „Приема, в специфичния контекст на разширяването, предложението на Държавата страна по Конвенцията (България) да се изключат от Обекта четири малки зони (151 хектара) в периферията му, които са били изключени от Националния парк; също така приема предложението на Държавата страна по Конвенцията да се изключат от обекта туристическите зони на Банско и Добринище (1078 хектара общо), които все още са в рамките на Националния парк и да бъдат включени в нова буферна зона.  Комитетът допуска развитието в рамките на буферната зона като изисква строителството да се извършва след оценки относно въздействието му.“

13. Забранено е строителството в Национален парк Пирин. ВЯРНО.

ЗАБРАНЕНО Е: В сега действащия план в Национален парк Пирин е записано, че „на цялата територия на национален парк Пирин се въвеждат допълнителни забрани за строителството на нови и разширяването на съществуващите писти и съоръжения.“ Тази част от плана, която внася допълнителните забрани, въпреки че са в противоречие със Закона за защитените територии е разработена през 2004 година от екип с ръководител Тома Белев.

Целият план на Пирин е изработен с финансовата подкрепа и тясно сътрудничество на „Швейцарската агенция за развитие“ с ръководител сегашния активист на партия „Зелените“ Петко Цветков. Консултанти са били швейцарците Питър Хеслер, Пиер Галант и словенецът Андрей Бабич.   Това е и обяснението защо неправителствените зелени организации се противопоставят на проекта.
Докато не се извърши частична актуализация на плана и не отпадне забраната за изграждане на спортни съоръжение в Туристическата зона, не може да се разработи и внесе проект за изграждане на втори кабинков лифт в Министерството на околната среда и водите. Такова е всъщност и искането на Община Банско, за да се даде възможност за проектиране и извършване на екологична оценка или ОВОС на проекта.

Всичко, изнесено до тук ,  може да се провери. Бърз преглед на цитираните закони, плановете за управление, наличната информация по сайтовете на МОСВ и фирмите производители на съоръжения ще докажат истинността на  нашите твърдения. „Юлен“ АД се яви и спечели публичния конкурс. Никой тогава (2001 г.) не  е предполагал, че от едно малко забравено градче ще се развие един от най-модерните туристически зимни центрове в Източна Европа.  Създадохме хубава зона, към която има голям интерес, и от българи и от чужденци. Изграждането на втората кабина не е каприз, а необходимост.

Именно заради носената през годините отговорност, ние сме готови да инвестираме нови средства във втора кабина, не защото някой го изисква от нас или имаме излишни пари за инвестиране. Обстоятелствата, опашките, очакването на скиорите го налагат. Ако услугата, предлагана от нас, не беше качествена и на световно ниво, може ли някой насила до води всяка година толкова гости в Банско? Втората кабина  е необходимост, която  ще струва  милиони, без да утежнява държавния  или общинския бюджет.

Концесията в Банско и досегашното развитие на ски зоната откри хиляди работни места. Тази масова заетост далеч надхвърли границите на конкретната спортна инфраструктура, а се разпростря върху леката промишленост, земеделието, хотелиерството и ресторантьорството, транспорта, културната сфера, занаятчийството и практически всички области в живота на десет общини в региона. Подобно обвързване на местен бизнес с местно население, заетост и развитие трябва да е държавна политика във всички планински региони, с която да се гарантира устойчив поминък. От обикновена концесия Банско се превърна в блестящ пример за подражание.

В условията на днешната икономическа криза, финансов недоимък и масова безработица на проблеми като нашия може да се гледа само и единствено държавнически – проектирайки успешното регионално развитие върху напредъка на цялата държава. И, разбира се, своевременно развивайки печеливши отрасли преди това да са сторили за наша сметка съседни държави.

Навсякъде в европейските държави, включително и в най-близките съседни страни, се изграждат нови и се модернизират стари туристически и ски зони. От множество публикации в пресата се разбра, че в Австрия, Франция, Италия и Германия се създават туристически центрове в национални и природни паркове, дори и в биосферни резервати, които са под егидата на ЮНЕСКО. 

от ЮЛЕН АД - Банско

Свързани новини