Когато светът очакваше българите да влязат в Цариград…

Излезе дългоочакваната втора книга от трилогията „Светът за българския воин“ (ИК „Изток-Запад“) на журналиста от Би Би Си и българолог Димитър Димитров – „Светът за българския воин". Балканските воини 1912–1913“. Луксозното албумно издание включва множество илюстрации и текстове от западната преса, посветени на българските воини по време на двете Балкански войни от 1912–1913 г.

След прекрасното албумно издание на първата част от трилогията „Светът за българския воин“, известният български журналист от Би Би Си Димитър Димитров зарадва (по)читателите на родната история в периода 1912–1913 г. с втората книга от интригуващата трилогия.

Събраните в изданието многобройни илюстрации и текстове са живото доказателство за славата на българския воин по време на двете Балкански войни, отеквала из редица западни периодични издания от това време – британските „Graphic“, „Illustrated London News“ и „Times“, френския „L'Illustration“, италианския „Illustrazione Italiana“ и др.

Мнозина смятат, че Балканската (1912) и Междусъюзническата (1913) войни, известни на Запад под общото название Балкански войни, са периодът в историята ни, когато нацията е била истински и изцяло обединена около националния идеал. Действително това обединение е дало силен отзвук не само на фронта през 1912 г., но и на Запад. В тази втора книга „Светът за българския воин. Балканските воини 1912–1913“ Димитър Димитров събира множество текстове и илюстрации – голяма част от които са били на първите страници на западни печатни издания по това време, – посветени на безстрашните български воини. Това, допълва Димитров е и периодът „Когато светът научи българския боен вик: „На нож!“

Очевидно присъствието на чуждестранни журналисти и автори, интересуващи се живо и препредаващи последните новини за събитията на Балканите в собствените си страни не е останало незабелязано и у нас. В труда си „Това, което видях от Балканската война“ големият български книжовник Симеон Радев пише: „Чужди кореспонденти имаше много и от различни страни. Обзети от професионалната ревност за изпреварване, те тичаха от място на място за новини, пъстреха улиците на малката още наша столица със своите непознати фигури и привличаха любопитството с шумните си разговори. Най-трескави бяха италианците, както можеше да се очаква от техния национален темперамент.“

Мнозина от кореспондентите обобщават видяното и в книги, някои от които излизат още преди края на Първата балканска война. В предговора на настоящото издание Димитров цитира британския кореспондент Франк Фокс, който пише красноречиво в книгата си „The Balcan Peninsula“: „Съжалявам, че дивата балканска дипломация обрече Одрин да се върне обратно на турците. Българите биха направили от него хубав чист град и имаше планове чрез канализиране на Марица да дадат на стария град на император Адриан всички предимства на морско пристанище.“

За разлика от първата книга, която покрива цели 70 години, настоящата втора книга от трилогията се концентрира върху преломния период в новата ни история. Луксозното издание в своите 400 страници съдържа над 300 черно-бели и цветни илюстрации, а на корицата на книгата е използван фрагмент от илюстрация, публикувана в Journal des voyages, 11.05.1913 г.