''Превъртане на световете'' – незабравима среща с един от най-големите български поети на ХХ век

Големият български поет Георги Рупчев засяга темата за духовното търсене на човека и неговия вътрешен свят в стихосбирката „Превъртане на световете“. Книгата съдържа избрани стихове и поеми на видния творец и е част от поредицата на ИК „Изток-Запад“ „Световни поети“.

Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови са стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986), поемата „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). След смъртта му излизат още две стихосбирки: „Отдалечаване на въздуха“ (2002) и „Инстинкт за неприспособимост“ (2007). Освен като автор на силни и вълнуващи стихове, Георги Рупчев е и талантлив преводач. Той превежда поезия и проза от английски и руски. Негови са преводите на автори като Томас Елиът, Алън Гинсбърг, Уилям Тъкъри, Ана Ахматова, Николай Гумильов, Марина Цветаева, Йосиф Бродски… Виртуозът на поетичното слово е носител на множество награди: наградата за поезия „Димчо Дебелянов“ (1980), Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982), националната награда „Южна пролет“ (1983), наградата на Съюза на преводачите в България (1992, 1994) и националната награда Христо Г. Данов (2001). Стиховете на Рупчев са превеждани на не един и два езика: английски, френски, немски, италиански, испански, унгарски, чешки, гръцки. Сътрудничил е на много литературни вестници и списания, а наред с поезията и преводите, авторът проявява интерес и към литературната история. След дълго боледуване Георги Рупчев си отива на 28 ноември 2001 г. в София.

Неговата поезия е наситена с драматизъм и трагизъм. Основно място в нея е отредено на духовната същност на човека, неговия вътрешен свят и сблъсък с реалността. Това несъответствие между духовната същност на човека и реалността в стиховете на Рупчев е причина самият той да характеризира поетическото творчество така: „Поезията е инстинкт за неприспособимост.“ Както пише Едвин Сугарев, поезията му „не е игра със словото, а използването му като градиво за изграждане на един накърним вътрешен свят“. Самият лирически герой преживява ограничеността и бездарието на социума като лично страдание. Сърцевината на духовната същност на човека е едновременно неуязвима и безнадеждно обречена от външния свят. Стиховете на Георги Рупчев не могат да бъдат разказани, те трябва да бъдат почувствани и преживяни. Току-що излязлата му стихосбирка „Превъртане на световете“ предлага на читателите среща с някои от най-добрите стихотворения и поеми на големия български поет. Това е силна, дълбока и разтърсваща стихосбирка, която е безценно попълнение към библиотеката на всички ценители на стойностната поезия.

„Превъртане на световете“, чиято премиера се състоя на 11 декември в клуб „Максим“ към театър „Българска армия“, е част от поредицата „Световни поети“, в която се срещат имената на Ханшан и неговите„Стихове от Студената планина“, Ли Бай с „Прокуденият от небесата“, „Магмата. Слепият часовник“ на Йоздемир Индже и „100 хайку“ на Мацуо Башьо.