Евтим Милошев: Пазя името на победителя в Сървайвър в сейф

- Г-н Милошев, в понеделник е финалът на „Сървайвър”. Наистина ли този сезон беше „по-силен от всеки”, или програмното решение да се излъчва по-късно вечер ограничи аудиторията?

- Да, резултатът е много добър - и по моя оценка, и по оценка на Би Ти Ви. Явно наистина е по-силен от всеки, защото „на гърба” на „Сървайвър” по Нова тв даваха 5 различни формата - „Кошмари в кухнята”, „Екс фактор”, „Съдби на кръстопът”, „ВИП брадър” и „Голямата уста”. Няма друго предаване с такава сериозна битка. И според данните на ГАРБ „Сървайвър” винаги беше победител. А за програмното решение - трябва да питате телевизията. Аз, разбира се, като продуцент на конкретен формат бих бил щастлив, ако се излъчва по-рано - от 20 ч, от 21 ч. (усмихва се). Телевизията пък си реди цялостната схема.

- Ще има ли „Сървайвър” 6?

- Това също е в полето на Би Ти Ви. Засега нямам информация, но обичайно на финала на „Сървайвър” генералният директор на телевизията обявява начало на кастинга за следващ сезон. Ще видим в понеделник дали това ще се случи.

- Вие знаете ли кой е събрал най-много гласове на последния племенен съвет и кой ще вземе 100-те хиляди лева?

- По традиция единственият човек, който знае, това съм аз. Това е технология, която сме установили през годините. Защото това е предаване, което се снима предварително и не бива да изтича информация. На финалното гласуване от журито (отпадналите вече участници от шоуто - б.р.) за победителя освен мен остана само един оператор - колумбиец, който не разбира български език, нито може да чете имената на листчетата на кирилица.

Всички гласове са сложени във водоустойчив плик и са заключени в сейф. И това е важно не само за да не изтече информация, а и за да не е предубеден екипът, който монтира суровия материал в сериите, които зрителите виждат на екран.

- Тази година сякаш интригите между участниците бяха по-ярки.

- Участниците вече са достатъчно узрели как се играе тази игра. И имат доверие в екипа на продукцията. Така те споделят своята стратегия, без да се притесняват, че останалите участници могат да разкрият техните ходове. Това пък дава възможност зрителите да бъдат изцяло в играта - и да разбират всичко, което се случва. Може да прави разлика между поведението на участниците и техните стратегии. Така телевизионният разказ става по-интересен и съпричастен към аудиторията.

- Защо не намерихте вариант да продължите по-дълго „Нека говорят”, след като Росен Петров обяви, че става политик?

- И това е въпрос към Би Ти Ви. Спряхме за лятната ваканция с уверението, че предаването ще продължи наесен. Това не се случи. Но аз не намирам за коректно да коментирам решенията на ръководството на Би Ти Ви. Освен това намирам Светльо Иванов, който води „120 минути” на мястото на „Нека говорят” в неделя, за изключителен журналист и много харесвам и ценя неговата работа.

- Не му потръгна и на друг ваш проект - „Голата истина”. Къде сбъркахте?

- Големият проблем на предаването е, че то беше хибрид според начина, по който се произвеждаше - ние не бяхме продуценти, а само осигурявахме водещите (Любо Нейков и Ели Гигова) и сценария. От самото начало не се чувствахме особено комфортно в среда, която не зависи изцяло от нашите творчески решения, но със сигурност положихме големи усилия.

- Какво се случва със „Столичани в повече”?

- Осмият сезон вече беше предаден от нас на телевизията още в началото на есента, но тя реши да го излъчва напролет. По наша скромна оценка това е един от най-интересните сезони на сериала.

- Има ли пак шанс да измести турските сериали в праймтайма на Би Ти Ви, или не, защото е по-скъп от тях?

- Няма как БГ сериал да е по-евтин от чужд - независимо дали е американски, индийски или турски. Българският сериал се прави за България. Докато турският сериал не се прави за България, а продажбата и излъчването му тук е само допълнителен приход и това, че могат да си продават продукцията по целия свят, е прекрасно за тамошните продуценти. Докато ние тъкмо започнахме и традицията се прекъсна. Първото, което целяхме, беше да хванем българския пазар. Много е амбициозно да се мисли как веднага ще покорим и света - все пак трябва да има натрупване и опит.

- И все пак тази есен освен по БНТ нямаше друг роден сериал. Свърши ли златното време на българските поредици?

- И този отговор трябва да се търси от телевизиите. Те плащат, те поръчват музиката, т.е. сериалите. Аз мога само да подкрепя производството на родни сериали, защото такива продукции имат значение не само за зрителите, но и за развитието на родната творческа индустрия.

- По ТВ7 вървеше и друг ваш сериал - „Дървото на живота”. Имате ли право да го продължите другаде, след като телевизията го спря?

- Както се вижда, ТВ7 има затруднения и затова, независимо че имаме подписан договор за трети сезон, на този етап той не се реализира. Като продуценти имаме право и да го прехвърлим другаде, но реално не виждам къде.

- И тук стигаме до другата тенденция, която се вижда напоследък - телевизиите все повече предпочитат вътрешни продукции. Като председател на Асоциацията на тв продуцентите как смятате - това мода ли е, или начин да се пестят пари?

- Когато се говори за бизнес, няма как да се говори за мода. Това би било конкретна политика на телевизиите. При всички случаи обаче дори в Закона за радиото и телевизията изрично е записано, че трябва да има определен процент (50% от общото програмно време - б.р.) външна продукция, която да се излъчва в ефира. Това гарантира различна политика от редакционната политика на телевизията. И което е по-важно - това е европейската практика.

Източник: в. "Труд"