Излезе нов превод на ''Владетелят'' на Макиавели

Италия през XV век; в люлката на Ренесанса – Флоренция, която по това време в голяма степен може да се определи като независим град-държава, управляван от фамилията Медичи – в семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана се ражда едно от най-популярните имена в италианската културна история: Николо Макиавели.

С баща юрист и редица други роднини, членове на градското правителство и гонфалниери на правосъдието, младият Николо изучава при баща си граматика, реторика и латински. През 1494 г. става държавен служител, участва във военното управление и дипломацията на Флоренция, след като Медичите са прогонени от града. В периода 1499–1512 взима участие в дипломатически мисии до дворовете на френския крал Луи XII, арагонския крал Фернандо II и до Папската държава. Между 1502–1503 е свидетел на кампанията на Чезаре Борджия, който по това време установява властта си в Централна Италия. За кратко ръководи флорентинската милиция, която отговаря за отбраната на града, но е радетел на съставената от граждани милиция. Успява да защити тази си теза когато през 1509 г. флорентинците удържат победа срещу Пиза. Въпреки това през август 1512 г. родът Медичи възстановява властта си във Флоренция, а освен че Макиавели е освободен от постовете си, е обвинен и в заговор срещу властта и арестуван. Освободен е, след като въпреки мъченията така и не се признава за виновен.

Скоро след това Макиавели се оттегля в имението си близо до Флоренция, където се отдава на литературата. Там се раждат книгите „История на Флоренция“, „Военното изкуство“ и пиесата „Мандрагора“, както и най-известните му произведения: „Владетелят“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“.

Сега българският читател може да се наслади на изцяло обновеното издание на „Владетелят“, определян от мнозина като едно от първите произведения на политическата философия. В основополагащия си труд Николо Макиавели пише за влиятелното флорентинско семейство Медичи, опитвайки се да спечели благоволението им. Именно тълкуванията на „Владетелят“ водят до появата на понятията макиавелизъм и антимакиавелизъм, използвани в психологията и политиката.

Новото българско издание на „Владетелят“ е билингва – освен на български, текстът е представен и в оригинал на италиански език. Преводът от средновековен италиански е дело на Сава Славчев и е направен по последното критично издание на Джорджо Инглезе върху Николо Макиавели „De Principatibus“, издадено от Италианския исторически институт по средновековието в Рим през 1994 г. и публикувано от Einaudi, Torino през 1995 г., със заглавието „Il Principe“, а впоследствие и от Newton Compton, Roma през 1998 г. в сборника „Niccolò Machiavelli Tutte le opere – storiche, politiche e letterarie“. Книгата съдържа и речник на италианските термини на съвременен италиански език, изготвен от Антонио Джузепе Балистрери – философ, специалист по политическа история. За настоящото издание на „Владетелят“ проф. Никола Георгиев е категоричен: „Това е преводът на ‘Владетелят’“.