Любопитно
Пътеписи из далечни земи на юг от екватора
27 август 2014 | 17:48
''На юг от екватора'' допринася за опознаването на далечни култури, описвайки пътуванията на автора до Южна Африка, Замбия, Перу, Австралия и Нова Зеландия, Танзания и Сейшелските острови
Мнозина са се впускали мислено по дирите на капитан Кук, на Христофор Колумб или на Америго Веспучи, мечтаейки да посетят земите на древните инки, да се озоват в сърцето на джунглата, да се срещнат с непознати племена из различни краища на света, да пробват екзотични традиционни ястия…
Спиращата дъха не само с многобройните си пъстри фотографии книга „На юг от екватора“ на проф. Филип Куманов – преподавател в Софийския Медицински университет – допринася за опознаването на далечни култури, описвайки пътуванията на автора до Южна Африка, Замбия, Перу, Австралия и Нова Зеландия, Танзания и Сейшелските острови.
Освен приключенията, в които се впуска из тези намиращи се на юг от екватора земи, занимаващият се с фотография от дете Куманов заснема редица приказни местности, чудати местни жители, странно изглеждащи плодове и екстравагантни животни, а и множество исторически паметници.
„На юг от екватора“ (с подзаглавие „Пътепис в думи и снимки“) е книга за далечните земи на юг от мислената окръжност около Земята, над които звездите са „по-различни от нашите“, а Южният кръст на небосвода „владее погледа и въображението на госта от Севера“; земи, чиито обитатели са били брутално завладявани през годините от коварни и жестоки нашественици, столетия наред потъпкващи самобитността им. В резултат у тези хора са се смесили гени и обичаи на различни раси и племена, а от това богато наследство, което се е уталожило по земите им с времето, те са спечелили невероятна жизнеустойчивост, която им е позволила да оцелеят...
Филип Куманов е професор в Софийския Медицински университет. Оскъдното си свободно време посвещава на литература, история и пътешествия. Привличат го природните забележителности и творенията на човешкия гений.
Още от дете се занимава с фотография. Пак тогава благодарение на щастлива случайност извършва и първите си далечни пътувания. За своите пътешествия „На юг от екватора“ проф. Куманов говори като копнеж, който „не отслабва и остава завинаги скътан дълбоко в душата като малко уютно пристанище за укриване от несгодите на всекидневието“.