Да разбираш обикновеното, или за естетиката на всекидневието

В едно от емблематичните си стихотворения – „Балконът“ – видният български поет и преводач Атанас Далчев пише за баналното, за това, което всеки ден „отвън го не съзира, на минувача празното око“, а „стопаните дори не подозират, че къщата им имала балкон“.

В тази баналност, провокирала твореца да й обърне специално внимание, сякаш се долавя нещо екзотично, нещо… луксозно. Именно за ефимерните неща в живота и за същинския лукс във философията и във всекидневието пише и австриецът проф. Конрад Паул Лисман в своя труд „Вселената на предметите“.

Още от времето на Талес е речено: философът е съсредоточен в размишления върху големите неща и не съзира заобикалящите го дреболии. Подобно целенасочено фокусиране върху възвишеното и игнорирането на мисленото за маловажно може спокойно да се назове лукс: могат да си го позволят само онези префинени люде, които с презрение отминават грубата действителност. Но същинският лукс, смята проф. Лисман, е именно разсъждаването върху ефимерните неща от живота: върху света на предметите за широко потребление и неговата красота; върху делника и своеобразната му естетика; върху вездесъщото присъствие на музиката и границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие. Да отделиш време и размисъл върху обектите на наслада от всякакъв вид, върху тялото и неговите уловки, дори върху идолите на едно време, което вече няма идеали, и върху единственото, което все още е в пълна сила и днес – парите. Точно в това прочее е луксът – там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията; това, което – казват ни – е под достойнството й.

В предговора на „Вселената на предметите“ (с подзаглавие „За естетиката на всекидневното“) авторът е красноречив: „Обичат да приписват на философията дистанция, дори отчужденост от света, и това може би изобщо не е невярно, независимо че философията, особено етиката, се занимава със съвсем конкретни въпроси на живота и съвместното съществуване. Но да оставиш мислите си да се реят без посока, без ясна цел пред очите, единствено за настроение – това могат да бъдат и редки, освобождаващи, ценни мигове. Но за лукс във философията може да се припознае и нещо друго – същинският лукс във философията е съвсем другаде: именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под нейното достойнство.“

Конрад Паул Лисман (1953) е професор в Института по философия към Виенския университет. През 2004 г. получава почетната награда на Асоциацията на австрийското книгоразпространение за толерантност и през 2010 г. – наградата за научно-популярна книга за творци от Дунавския регион Donauland-Sachbuchpreis . Издава поредицата Philosophicum Lech, а книгата му „Theorie der Unbidlung“ (2006) се радва на голям успех и е преведена на много езици.